30 януари – 21 февруари 2019
Национална галерия

Изложбата представя една забележителна сбирка от произведения, станали част от колекцията на Националната галерия благодарение на дарителския жест. Актът на дарителството, жест с историческа стойност, е завещан от предците ни, закодиран в националното ни самосъзнание, помогнал за оцеляване на народа ни в най-трудните години на неговата история.

Дарителството в България има дълголетни традиции още от времето на княз Борис I и владетелите след него, които поставят основите на ктиторството. Най-силно развитие дарителството има през Възраждането – с пряко отношение към църковно-националното движение, образователното и читалищното дело, науката и изкуството. Този благороден и родолюбив акт е свързан и с формирането на националната художествена колекция, водеща началото си от Народния музей, чиято сбирка също се формира и дообогатява основно от дарения. Днес Националната галерия – най-големият художествен музей в България, притежава над 42 000 произведения на християнското изкуство, живописта, скулптурата, графиката, декоративното, приложното и съвременното изкуство. Колекциите на Националната галерия – културният портрет на нацията ни, в немалка степен дължат своята пълнота и представителност на даренията от български и чуждестранни институции и частни колекционери, от художници,  техните наследници и ценители. Само за периода 2015 – 2018 г. музейният ни фонд се обогатява с над 360 произведения от общо 44 български и чуждестранни дарители.

В настоящата изложба са включени 50 произведения, в голямата си част рядко или показани за първи път пред публика. Това са стилово и жанрово разнообразни творби на различни поколения художници със забележително присъствие в света на изкуството. Не бихме могли да останем безпристрастни към великолепните икони от XVIII и XIX век, живописното творчество на големите български художници Цено Тодоров, Кочо Гърнев, Васил Бараков, на скулпторите Иван Лазаров и Любомир Далчев, както и към

поколението автори с открояващо се присъствие в българското изкуство:

Иван Б. Иванов, Анета Дръгушану, Евгени Клинчаров, Весела Бибина, Стефка Аройо, Веса Краваева, Богомил Живков, Иван Димов, Стоян Цанев, Чавдар Петров, Захари Каменов; към големите майстори на плаката Стефан Десподов и Камен Попов. Техните творби илюстрират авторските пластически търсения и експерименти с пространството, цвета и формата, подчинени на индивидуалния почерк на художника и стиловите му предпочитания. Художници като Станислав Памукчиев, Божидар Бончев, Йордан Парушев, Димо Колибаров, Йохан Йотов не само провокират със своя визуално-пластичен език, но и чрез своята преподавателска работа формират аналитичния и творчески дух на поколения млади художници. В авангарда на най-новите търсения в изкуството са Сашо Стоицов, Галина Йотова, Боряна Роса и Олег Мавромати, Светлана Мирчева. Фондовете на Националната галерия се обогатиха и с немалък брой чуждестранни автори, сред които пейзажистите Алфред Касон и Александър Джаксън, основатели на Групата на седемте, които през първите десетилетия на ХХ в. поставят началото на модерната живопис в Канада; космополитният Кристо; едно от големите имена в съвременната графика и плакат – унгарецът Ищван Орос, турската художничка Айнур Пехливанлъ и не на последно място, една от ключовите фигури във фотографията от последните десетилетия – провокативният американец Роджър Балън.

Трудно е да се обрисуват артистичните портрети на всеки един от участващите в изложбата. Селекцията показва автори с личен почерк, маниер и стил, с ярки творчески биографии и индивидуалност, в по-голямата си част свързани с новаторските тенденции в изкуството. В произведенията им откриваме традиции и модерност, класика и авангард, художествени и социални послания. Майсторството и професионализмът в тези творби се измерват с внушението, което излъчват, с размаха на артистичността на изградения художник, в умението да се постигне онази индивидуалност, която превръща творбата в уникално явление.