Николай Бузов / от изложбата
21 февруари – 12 март 2019
галерия „Intro“, София
Хаосът според древните гърци е в основата на всичко. Той е сакралното пространство между небето и земята, вихрушка от бушуващи стихии и урагани.
В митологичен план хаосът поражда мрака, бездната, нощта, но също така и безкрая на „въздухообразната празнота“, на всеобемащото и пораждащото начало.
Последователен в своите търсения при избора на обекти и теми, Николай Бузов овладява пространството по своя живописно свободен и същевременно структуриран и подреден начин.
Художникът продължава серията от сетивни платна, в които посоката е към преосмисляне на света и създаване на една друга реалност, която е изцяло конструирана от мисловната вибрация на автора.
В платната му пространството е водещо,
то организира всички елементи и детайли, като пресъздава грубата форма и чистата геометрия. Връзката и противопоставянето на фрагментите и структурите и тяхното свободно движение ни препращат в енигматичните простори и вибрации на Космоса. Живописната структура и финият изказ в платната на Николай Бузов ни въвеждат в личния свят на автора, в който той изследва „сам себе си, обекта и връзката му с цвета и пространството“.
В една статия живописта на художника беше определена като космическа геометрия, но по-скоро бих я нарекла мистична геометрия, която обединява в едно хаоса и порядъка в живописния свят на Николай Бузов.