Галерия (3)

9 – 30 юли 2021
галерия „Райко Алексиев“ – СБХ

 
В своя вече станал класически текст „Художествената творба в епохата на нейната техническа възпроизводимост“ Валтер Бенямин констатира, че една от съществените характеристики на модерността в сферата на изкуството е онова, което той ще нарече загуба на аурата на творбите. Тази загуба се дължи на появата на нов тип технически средства за възпроизводство на изображения – фотоапаратът и кинокамерата. С тяхната поява и превръщането на фотографията и киното в изкуства се появяват творби, за които понятието оригинал вече не е приложимо, т.е възпроизводимостта е тяхна структурна възможност. Репродукциите на произведения на изкуството, фотографиите и кинофилмите постепенно са довели до загуба на аурата или авторитета на творбите на изкуството. Аурата това е неповторимостта на творбата както по отношение на нейната материалност, така и по отношение на контекста (смислов и пространствен), в който е създадена и поставена. Поставянето на творбите на изкуството в музея е първата крачка към тяхното откъсване от традицията и специфичната среда, в която са били поставени. Репродуцирането им е логично продължение на тази тенденция.

Бенямин дефинира аурата така: „Уникално явяване на една далечина, колкото и близо да е тя“. В бележка под линия, с която пояснява тази дефиниция, той добавя, че тази дефиниция „не е нищо друго освен формулирането на култовата стойност на художественото произведение в категории на пространствено-времевото възприятие. Далечината е противоположността на близкото. Същностно далечното е недостъпното. В действителност недостъпността е основно качество на култовата картина. По своята природа тя остава „далечна, колкото и близо да е“.

Целта на тази изложба е да експериментира
с естетическите и смислови възможности на далечината и недостъпността при възприятието на художествените произведения.

Зрителите ще бъдат поставени в ситуация, различна от тази, в която сме свикнали да наблюдаваме картини и скулптури в модерността. Ще бъде отнет близкият достъп до произведенията и възможността за свободен избор на гледна точка към тях. Скулптурата ще бъде гледана по начин, по който тя е гледана в началото на своята историческа поява, в пространството на храма.

В проекта ще бъдат включени 15 автори, дебютирали на сцената на българското изкуство след 2000. Те ще покажат по една своя работа, разположена в цялото пространство на изложбената зала в рамките само на един ден. В този смисъл всеки ден от протичането на изложбата ще може да бъде видяна различна работа. Изложените скулптури ще бъдат наблюдавани само от разстояние, през предварително направен отвор в преградения вход към залата. Всеки автор ще има пълна свобода по отношение на материалите, големината и разположението на своята работа. Важно е обаче работата да бъде създадена с оглед на конкретното пространство.

Благица Здравковска  / от изложбата


В края на изложбата достъпът до залата ще бъде отворен и на стените в нея ще могат да се видят съвсем малки черно-бели снимки, затворени в дървени кутии на показаните в хода на изложбата произведения. Когато произведенията са в залата, зрителят ще бъде извън нея. Когато зрителят влезе в залата, произведенията ще бъдат извън нея. Само малка незабележима репродукция ще е останала от тях. Дали репродукцията всъщност, противно на твърдението на Бенямин, не създава още по-силна аура около произведението?

+++

Участници в изложбата

Валентина Шарра, Десислава Досева, Благица Здравковска, Антон Цанев, Мартиан Табаков, Никола Цветанов, Светослава Атанасова, Елена Аначкова, Петър Петров, Елина Симеонова, Яна Караманджукова, Христо Антонов, Галя Благоева, Светлин Демирев, Христина Дренска-Тита