18 декември 2018 – 25 януари 2019
СГХГ, София

Атанас Пацев (1926 – 1999) не е сред галениците на съдбата – в периода на соцреализма рядко е сред предпочитаните от критиката и публиката творци и съвсем не е толериран от системата. След промените ситуацията са запазва – без претенции за режисирана популярност художникът върви по своя път. В изложбата „Творби и размишления“ в СГХГ кураторът Красимир Илиев вплита проблеми и щрихи от личността на малко познатия автор.

Атанас Пацев има богата биография и творчество. Роден е в Пловдив. Осемнайсетгодишен участва във въоръженото комунистическо движение като партизанин в Трънския партизански отряд. През 1946 е приет за член на БРП (к). В периода 1944 – 1949 учи в Художествената академия. Завършва живопис при Илия Петров и Дечко Узунов. През 1963 посещава Италия и Франция и драстично променя творческия си възглед. През 1968 г. самостоятелната му изложба, придружена с манифест „За безтегловността“, е посрещната унищожително от критиката. Работи в областта на живописта, рисунката и книжната илюстрация; създал е голям брой композиции, но безспорна е силата на неговите портрети. Това е факт, очевиден и в експозицията. Картините му са изпълнени с експресия. Те носят тревожност, заключена в трептяща, леко разръфана линия, която крие съмнение, вълнение, напрегната екстатичност.

Шейсетте години са повратна точка в развитието на Атанас Пацев. Впечатленията от пътуванията му във Франция и Италия предопределят последвалата трактовка на форма и пространство в платната му. Неговата дефиниция на понятието свобода зазвучава ярко в манифеста „За безтегловността“ в рамките на изложба му през 1968 г. Фигурите не се поддават на обичайните закони на пространството. В платната е заключено противопоставянето или единението на дух и материя на всички нива – мащаб, пространство, ракурс.

Пацев се интересува от вътрешните движения в съзнанието на човека, поглежда в душата на хората, които изобразява. Той рисува личности, които провокират у него размисъл и усещане за духовна близост. Произведенията му носят сила, привличат с екстатични движения и разпалени погледи.

Акцентира на пределния контраст и на условното, относително пространство.

Художникът се интересува от философия. Той осмисля връзката на съвременното изкуство с традицията чрез въздействието на цвета – средството, което влияе директно върху душата.
В картините на Атанас Пацев властва полюсна амплитуда на чувствата и безтегловността се проектира пряко и преносно. Изключително интригуващ акцент, който представя измерения на безтегловността в контекста на символична безграничност, е композицията от девет подвижни квадрата, които предлагат над 95 милиарда комбинации. Всеки панел може да променя съотношението си към околните фрагменти. Като цяло измеренията на духа и материята са изведени на концептуално, смислово и пространствено-времево ниво. Пространството и времето се свързват с мобилността и вариативността, заложена в създаването на самото произведение. Статуквото е относително. Атанас Пацев предлага особена трактовка на свободата като възможност. Той предоставя на зрителя възможността да преизгражда в съзнанието си произведението многократно. За художника свободата е от изключителна важност. Той я интерпретира не само в личен аспект, но и като пространствена комуникация. Виждаме как тази композиция се оказва крайъгълен камък в концепцията му и визуално притегатален център за посетителите. И чрез нея кураторът дава свобода на всеки, който възприема произведението по посока на тълкуване и интерактивно намесване в битието му. При изграждането на една изложба няма нищо по-важно от това правилно да разбереш твореца и да си представил възгледите му ярко, прямо и запомнящо се. Нещо, което Красимир Илиев е съумял да направи с експозицията „Творби и размишления“.

Даниела Чулова-Маркова