Убедена съм, че лятото на 2017 ще остане незабравимо за художника Любен Зидаров. Тогава той се завърна в Париж 40 години след първото си посещение там, отново на същото място – Сите де-з-ар (и то в същото ателие) – и се остави на красивия град да го вдъхнови за следващата му изложба, озаглавена „Обратна хармония“. Тя ще се открие на 14 март в столичната галерия „Нюанс“.
Експозицията се състои от 18 творби с различен формат – 5 акварела и 13 маслена картини – всяка една запечатва в себе си отделен спомен, момент и чувство. Създавайки тази изложба, художникът осъзнава, че макар външният вид на града да е напълно променен, усещането си остава същото. Музиката, която се носи във въздуха, пиещите вино по всяко време на денонощието клошари, музикантите по улиците, групите младежи, насядали по тревата с багети в ръка, туристите китайци, чиито фотоапарати сякаш са залепени завинаги за ръцете им, превръщайки се в тяхно продължение – всичко това си е било същото и преди 40 години.
И сред всичко това Любен Зидаров отново намира себе си. Съществува и, разбира се, типичната за художника самоирония – старият град и младият художник преди 40 години и днес – новият, млад, обновен Париж и мъдрият творец, срещнал се с френската столица отново на 93-годишна възраст. Точно това запечатват и двата автопортрета в изложбата му в „Нюанс“ и именно в това се състои „обратната хармония“. Надали много хора могат да се похвалят с подобно пътуване – във времето, в спомените, в усещанията.
Едно интересно наблюдение на Любен Зидаров за променения Париж беше по отношение на цялостния цвят на града – колко мрачен и тъмен е бил преди 40 години и колко бял, ярък и светъл е сега. Това, естествено, се отразява и на работите му от тези две различни срещи във времето – много черна боя преди и много бяла сега, както казва той, „един забравен вече оптимизъм“. Но не си ли представя така всеки миналото и настоящето? Не знам, но така го вижда той.
Монмартър, „Мулен руж“, Марé, обновени или несъществували преди сгради и още много известни парижки места са запечатани в творбите на художника, който сам признава, че тъкмо срещата с града преди четири десетилетия събужда живописеца у него. Прекарвайки време там отново, той осъзнава, че днес за него Париж е колкото непознат, толкова и познат. Защото отвътре Париж никога няма да се промени. И точно затова винаги ще остане най-вдъхновяващият град на света, мечта за всеки творец.
