18 март – 23 май 2021
НГ – Квадрат 500, София

УВОД
Причината да започна този Дневник беше уникалната ситуация, в която се озовахме – нещо, което не очаквах, че може да ми се случи през ХХІ век. Световната пандемия от коронавируса Covid 19 ни припомни забравени в Западния свят реалии – карантина, затваряне, строги ограничителни мерки... Още в самото начало усетих натрапчива потребност

да засвидетелствам визуално и вербално случващите се събития,

да спра времето, да го фиксирам, запечатам и запомня. И когато правителството в България обяви извънредното положение, реших, че трябва да го пресъздам във всекидневни рисунки. Публикувах ги в своя личен профил във фейсбук и това продължи два месеца, до отмяната на извънредното положение (13.03 – 13.05.2020). Рисунките правих в крачка със случващите се събития и моите реакции, без предварителни скици, нa prima vista, с четка и черен китайски туш. Всяка рисунка беше придружена с точна статистика на новозаразените в страната. Коментарите и интересът към рисунките от приятелите ми във фейсбук ме амбицираха да продължа да ги правя всеки ден. Хуморът и иронията бяха призма, през която гледах към случващите се събития. Цялата ситуация беше толкова необичайна, объркваща, налудничава и често абсурдна, че просто нямаше как да бъде представена по друг начин.

+++

СВИТЪК
Появата на Дневника във вид на свитъци на пръв поглед изглежда случайна и немотивирана, но аз отдавна съм установила, че при мен случайности няма. Монотонните дни, изпълнени с безброй ограничения, се преливаха едни в други и образуваха единен поток, за изобразяването на който дългите свитъци бяха най-подходящата форма. Всичко започна от едно руло хартия, което се търкаляше в къщи. Тъй като съм арт-Плюшкин, не ми даваше сърце да изхвърля нещо, което един ден може да ми послужи за изкуство. Реших, че това руло е подходящо за Дневника ми и започнах рисунките върху него, без дори да знам колко е дълго. Когато хартията неочаквано свърши, нямах друга подобна и направих две рисунки върху отделни листове Fabiano, докато си купя спешно руло Fabiano Academia и да продължа в същия стил. Така се получиха 61 рисунки в три свитъка с обща дължина 22.63 метра.
По-късно дойде осъзнаването на тази неслучайна случайност. Разгледах в интернет свитъци от различни епохи и веднага усетих връзката ни. Древните свитъци повествуваха за най-важните, за изключителните събития в историята на своите народи. Моят свитък илюстрираше изключителността на това необичайно явление – пандемията от Covid-19 с фокус България. Свитъкът като форма създава особена интимност на преживяването на произведението на изкуството.
 
+++

ОПИТ
Рисуването на Дневника беше изключително вълнуващо преживяване и натрупване на опит. Всъщност доста се забавлявах, докато го правих. Съдържанието му постоянно лавираше между личното и колективното. Същевременно той се превърна в любопитна палитра от нашите психически състояния в периода на принудителната изолация – страхът от болестта и смъртта, обхваналите ни депресии и клаустрофобични мании, масовите обсесии от световни конспирации, страхът от диктатурата и възможността за манипулиране, пропадане в черната дупка на окултни практики и псевдомедицината, тревожни състояния, породени от липсата на човешки контакти и близостта с природата. Опитах се да изразя и мъчителния преход към работата и общуването онлайн. Животът ни никога вече няма да бъде
същият.