16 септември – 30 ноември 2020
галерия „Васка Емануилова“, СГХГ

Първият частен художествен салон в София, наречен Постоянна художествена галерия, е създаден през пролетта на 1910 от Тръпко Василев Наков от село Личища, Костурско. Мястото е в зелените площи между улиците „Аксаков“ и „6 септември“, в една скромна едноетажна, тясна и дълга паянтова постройка с оберлихт, собственост на „Предприятие Петър Кънев“, в която преди това се помещава Рисувалното училище.

До постройката на ул. „Аксаков“ водят две алеи, а дворът е оформен с малки зелени островчета по подобие на градската градина. Централното ѝ местоположение в обновяващия се център на София прави от нея години наред предпочитано място за организиране на художествени изложби и културно средище. Тя е на удобно и за публиката място, за бохемата, за купувачите на художествени произведения. Наблизо са всички държавни институции − Народното събрание, където след Освобождението се организират първите художествени изложби, Академията на науките, Народният театър. Около двореца живеят видните индустриалци и държавници, в съседство са кафенетата „България“, „Алказар“, „Цар Освободител“, „Средна гора“ и др., в които кипи столичният живот.

Атанас Михов / Витоша

Когато наема сградата след освобождаването ѝ от Рисувалното училище, незадълго Тръпко Василев кани младия художник Петър Морозов за съдружник, заедно да ремонтират помещението и да създадат подходящо пространство, в което да организират изложбите. Морозов се е завърнал от Париж и неговото познаване на галериите във френската столица има значение при оформянето на новия софийски салон. Тръпко Василев се занимава с ремонтните дейности и оборудването. Той има опит от Истанбул като помощник и ученик на живописеца декоратор Жавели, с когото работи в жилищните сгради. В новосъздадената Постоянна художествена галерия тапицираните канапета, огледалата, пианото и кюнците за печката са негово задължение. Двигател на галерията остава Тръпко Василев, тъй като скоро след успешното начало Петър Морозов се оттегля, за да продължи своята специализация в областта на графиката. Двадесет и пет годишният Тръпко със собствени сили и средства отпечатва илюстрирани каталози и разпраща покани, а художниците го намират сами, по това време – второто десетилетие на ХХ в., галерията е

единственият салон за изложби в развиващата се столица.

Станала известна с популярното си наименование „Тръпковата галерия“, тя се превръща в успешно начинание не само защото е единствената в София, но и поради умението на нейния създател да работи с хората.

Тръпко Василев прави своя желан и неуспешен опит да учи в Рисувалното училище през 1902 – 1903, но поради липса на средства го напуска и остава без художествено образование. Може би това е една от причините той да наеме една от сградите на училището. Невъзможността да учи и да работи, за да се издържа, го отпраща към онова, което той най-добре умее – бояджийската работа, занаятът, който познава от детските си години в Истанбул и му дава сигурност. Добрите бояджии са търсени и уважавани занаятчии и можещите сред тях работят в обществените сгради и за средното съсловие, защото интериорите на висшите чиновници, банкерите и интелектуалците са с гипсова орнаментална украса и стенописи, а за по-непретенциозните е необходимо прецизното орнаментиране на стените с валяк. Затова веднага след пристигането от Истанбул през 1898 Тръпко създава „Бюро за художествено бояджийство и декорации“ – това е фирмата, на която той разчита през целия си живот, и занаятът, който той споделя едновременно с попрището си на галерист.

Неуспелият студент прави първите си дръзки и уверени стъпки със самостоятелна изложба в сградата на търговеца на кожи и коприна Балабанов на бул. „Цар Освободител“ и „Раковски“, която се намира от страната на Военния клуб, до известното кафене „Цар Освободител“. Първата самостоятелна изложба на Тръпко през 1907. предизвиква остри критики, тъй като той работи за себе си, без да се съобразява с установените правила на новосъздаващия се колективен художествен живот и сам решава да покаже своите художествени умения, без да е завършил Рисувалното училище. Това начало, заедно с „цариградския“ художествено-бояджийски опит, упоритостта и характера на Тръпко са залог за успешната работа на Постоянната художествена галерия.

След построяването на кооперациите на улиците „Аксаков“ и „6 септември“ тя започва да се нарича галерия „Аксаков“, но в спомените на софиянци остава като Тръпковата галерия. Тогава следите на Тръпко постепенно се изгубват, като той продължава да се занимава с бояджийство. Всеки месец там е организирана по една изложба. В Постоянната художествена галерия и в галерия „Аксаков“ са представени художници, които създават облика на модерното българско изкуство. Сред тях са Александър Мутафов, Атанас Михов, Петър Морозов, Никола Петров, Борис Денев, Яким Банчев, Гошка Дацов, Петър Дачев, Константин Щъркелов, Никола Танев, Янко Анастасов, Васил Захариев, Дончо Занков, Петър Урумов, Александър Добринов, Бенчо Обрешков, Преслав Кършовски, маринистът Пешо Бояджиев, скулпторите Иван Лазаров, Владимир Владимиров и много други. Повечето от тях са млади художници. Сред по-възрастните е заслужилият за документирането на София Йозеф Обербауер, чиято изложба преминава с небивал успех. Много от неговите творби са откупени чрез Тръпковата галерия от Светия синод. През годините Тръпко Василев успешно продава произведения на представяните в галерията художници. Негови клиенти са държавници, банкери и интелектуалци. Сред редовните купувачи са царят, Борис Вазов и Владимир Вазов.

Изложба на Константин Щъркелов, 1915 / Седнали от ляво надясно: Неразпознат, Григор Василев, Константин Щъркелов, неразпознат, П. Морозов или Карагьозов (?). Прави: Тръпко Василев, Христо Ясенов (?)

В Постоянната художествена галерия през 1911 преминава с успех изложбата на „сръбския клон на славянското художническо дружество „Лада“ и Тръпко мечтае да превърне галерията в място за сдружаване на славянските художници и скулптори. През 1920 там е организирана изложбата с даровете по случай 70-годишния юбилей на народния поет Иван Вазов.

Изложбата в галерия „Васка Емануилова“ е само фрагмент от дейността на Тръпковата галерия. Показани са произведения на някои от авторите, които участват с изложби в Постоянната художествена галерия, като представените творби съответстват или са близки до годините, в които взаимното докосване между предприемчивостта и младото модерно българско изкуство си подават ръка, за да направят успешна програмата на първата частна художествена галерия в София.