9 – 29 ноември 2022
СБХ – Шипка 6, зала 1А

Концепцията на изложбата „Драматургия на пространството“ постави един много важен въпрос за теоретичното и практичното осмисляне на пространството в театралния спектакъл, от една страна, и представянето на това пространство, което остава иначе затворено в рамките на спектакъла, в изложбеното пространство. Изложбата, която показа творби на над 30 художници, илюстрира как работи театралната същност на пространството. Концепцията представлява кураторски проект на Петър Митев и Хана Шварц и събира в зала 1А на СБХ сценографски реализации и обекти, които са били в утилитарна функция в много театрални спектакли.

Извеждането им от обичайната функция на сцената/театралното пространство създава нова реалност, а непряката връзка, ефектът на тяхното присъствие надхвърля обичайната сценична форма, в която те иначе съществуват. Този оригинален замисъл хвърля посетителите на изложбата в едно двойно изживяване – чрез визуалните знаци се разкриват едновременно театралните качества на пространството, но и се загатват разбиранията за драматургичната стойност на произведенията.

Драматургия на пространството  / от изложбата

Тази по същество двойна експозиция на визуалната същност на сценографската работа практически илюстрира един от основните въпроси, които седят пред театралното пространство, този за неговата същност. Никога не бихме могли да дадем с точност и яснота отговор на този въпрос, защото той се изчерпва едва когато започнем да очертаваме това проблематично поле. Пространството в театъра не е нито медия (въпреки че понякога се явява като такъв феномен), нито артефакт, за да можем да приложим към него едностранчиви стратегии, за да го разглеждаме като обект; или пък да пренесем с лекота интерпретативните подходи от четенето на театралната драматургия, от анализа на актьорската игра или пък синтезирано да адаптираме опита от изследванията в полето на изобразителните изкуства. Ето това са само малка част от въпросите, които се повдигат около този феномен именно благодарение на оригиналния подход на изложбата.

Драматургия на пространството  / от изложбата

Защо всъщност пространството привлича вниманието ни и се оказва наистина толкова важна тема? На първо време, любопитството и на двамата куратори, професионални сценографи, а и всички останали театрални професионалисти се възбужда от факта, че този феномен в театъра не може да бъде сведен до някаква обща произволност. Пространството винаги представлява конструирана реалност дори когато е, условно казано, намерена.

Изложбата, която включва инсталации, видеомапинг, видеоефекти и различни обекти, ни напомня, че именно пространството е мястото, където се случват нещата. Пространството принадлежи на разбирането за организацията на театралното цяло като ежедневни постановъчни, сценографски и производствени практики. Но също така принадлежи и на идеологическото разбиране за театралното – на естетическите платформи, които доминират правенето на представленията, тяхната концепция и търсенето на желаната (идеална) рецепция. В този смисъл и въпросите, които се отварят, са безброй. Заедно с това в една идеалистична проекция пространството в театъра би трябвало да се явява като хранителната среда за живия организъм, ако приемем, че спектакълът е жив организъм, а и онази мярка, която овеществява въображението.

Петър Денчев

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05 / 2022, 51 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:

+++


Вижте също статията на Албена Тагарева за изложбата тук: