8 – 28 октомври 2021
галерия „Средец“, София

Пространството е убежище. То е спомен, среда, обкръжение, реалност, а също и бъдеще. Изложбата разкрива прозрения, усещания и концепции на двама творци. Пространствата, градени от Любен Генов и Мария Райчева, звучат по различен начин. Експозицията е изградена на базата на визуален контраст с консолидирано звучене по посока на многоаспектни асоциации.

Мария Райчева владее формата, умело работи с линията и априорно залага на цвета. Изключително емоционална като темперамент, в тази изложба тя залага на

конфигурации от черно-бяло и акцентен цвят,

за да изгради композиция, да отрази емоция или директно да предаде семантичното си послание.

Сериозна, силно впечатлителна и подчертано любознателна, Мария ни повежда из пусти интериори на разрушени светилища, из изоставени домове и празни храмове. Тя не просто отразява видяното. Тя регистрира явления с дълбочина, тъй като вплита в картините си „жива история“ на преживяното. Обичайно свързваме художничката с ярък, динамичен колорит, с позитивно въздействие на мощни пейзажи или с топлотата на уютни градски екстериори. В тази експозиция тя залага на актуален и тежък проблем – с усещане за принадлежност тя насочва вниманието ни към изгубеното, изчезващото и обезличеното пространство на корените ни. Платната са големи по формат, ярки като присъствие и се превръщат в повод-равносметка за това, което сме неглижирали или поизгубили в хода на обремененото ни всекидневие.

Мария Райчева предава достоверно усещането за пространство и среда. Тя запазва автентичността, като умело подчертава важното със силата на пределния ахроматичен контраст.

Вниманието ѝ се концентрира върху типичното, автентичното и разпознаваемото в облика на пространството. Всяка сграда има душа. Фин рисунък и отглас от въздушната перспектива придават достоверност и документална специфика. Тя търси емоционалната експресия дори в напълно статичен мотив, като придава динамика на възприятието по два начина: чрез колорит и чрез необичайно композиционно построение. Мария представя конкретни обиталища в монохромната гама на бяло и черно. Междинните сиви с богата колоритна модификация са смислов акцент или визуален призив да се замислим за миналото, да прозрем отвъд настоящето и да предначертаем бъдещето. Тя рисува интериори, които се разпадат. Отразява деструкция на изчезващото и надниква в същината, която насища с размисъл. Мария Райчева акцентира на монохромното. Тя залага на една тревожна констатация за разрухата, безразличието и загубата на истински важните неща за живота на човека. Черното и бялото, съотнесени към сивотата на игнорирането, са отправна точка за размисъл. Пустотата, забравата и липсата на историческа памет са в основата на отправеното послание. В картините на Мария Райчева срещаме изоставени обиталища, безлюдни пространства, разрушени светилища. Храмът е дом. Както и домът е храм. И в двата интериора има уют, хармония, топлота и подкрепа. Априорно са заложени в смисъла им за човешко и божествено присъствие. Когато са пусти, те се превръщат в тъжни скривалища на надеждата.

+++

Художникът Любен Генов избира цвета като основен инструмент в своята артистична концепция. Той използва повторяемостта като възможност за развитие. В пространствата, които сътворява, художникът изтъква родството на живописта и музиката по посока на максимално абстрактна, независима от сюжет изразност. Той проследява отражението на мелодията в цвят, като претворява акорди в колоритни комбинации. Така пространствата му са мелодични, жизнеутвърждаващи, базирани на вибрация и пластична трансформация.

Контраст и провокиращ дисонанс приканват зрителя да се вгледа и да се потопи в размисъл.

Любен Генов създава пространства, в които всеки зрител е свободен. Той се инспирира от всичко наоколо, но отвъд натуронаподобителността. Претворява пространства, наситени интуитивно с емоции и усещания, като конструира цветна безбрежност. Художникът нюансира търсенията си през призмата на емоцията и създава илюзия за нови пространства, наситени с усещане за безкрайност и свобода.

Чрез съпоставяне на противоположности и съвместяване на различни гледни точки изложбата придобива балансиран, богат и смислен облик.

Мария Райчева акцентира на десакрализация на конкретното място. Разрушените пространства носят носталгия, копнеж по изгубени спомени, изчезнали дни и забравени мигове. Те са обаче и екстатично крещящ призив за промяна.

Пространствата на Любен Генов имат друго излъчване. При тях се наблюдава

сакрализация на абстрактното.

Той гради въображаеми, пълни с динамика пространства. Любен Генов залага на тотална деконтекстуализация, като в нея вижда възможност за добавено значение. Така насища платната си с акустично конструиран оптимизъм. Разчита на котраста – пределно жизнен, полихромен и експресивен, художникът призовава към внимание. Така, макар и по различен път, двамата творци достигат до единно послание на експозицията – призив за размисъл и повод за промяна.

Даниела Чулова-Маркова