ноември 2024
арт галерия „Зиковска“, Варна
Живият, динамичен почерк в изкуството поначало свидетелства за по-висока степен на саморазкриване на авторовата индивидуалност, която в други случаи, при различна, по-дистанцирана творческа нагласа донякъде би могла да бъде прикрита или пък съвсем да остане зад кадър.
Казаното е валидно още повече тогава, когато е налице подчертано експресионистична стилистика, каквато е живописта на Тереза Зиковска. Следва обаче веднага да добавим, че тук става дума не за акцентиране или за центриране на погледа върху авторовото Аз, което е твърде уязвимо и вещае хипертрофиране на егото, а най-вече за желание и за открит стремеж към съпричастност и към споделено разбиране.
Пред нас са картини, разкриващи многобройните „фасети“ на жената – откровена и завоалирана, пряма и чаровно прикрита, загадъчна, щедра и чувствена в единната диалектика на духовното и материалното. Някои от персонажите и моделите на Тереза Зиковска са пресъздадени в по-свободни, естествени пози, други са изградени във фронтална, симетрична композиция, която по презумпция съсредоточава вниманието на зрителя върху лицето. Характеризират се с единство и борба на топли и студени, с повишена тонална звучност, живописвани с едри петна и широко положени мазки. По-голямата част от портретните изображения са лишени от аксесоари и от атрибути, както и от конкретен предметно-пространствен контекст. Понякога портретът естествено преминава в голо тяло, реализирайки процеса на една спонтанна и непреднамерена жанрова дифузия.
Онова, което в най-висока степен характеризира картините на Тереза Зиковска, е обстоятелството, че различните образни нюанси, душевни състояния, „вътрешни“ съдържателни моменти, физиономични особености и т.н. се възприемат от зрителя не чрез и благодарение на „психологическия израз“ на лицето, а посредством цялостната тонална материя и спектралната феерия, която съставлява самата плът на техния живописен градеж. Как да не си спомним за думите на Анри Матис, че експресията на картината не е в мимиката и изражението на физиономията, а в разположението на цветовете, в композицията, в директната изразна сила на цвета!
Чавдар Попов
