от проекта „Инстинкт за неприспособимост:
Памет за поезията на Георги Рупчев“

„От тишина и глина измазан бе пейзажът,
те се промъкваха оттук, без нищичко да кажат.“

Пейзажът бе измазан… Не от тишина и глина, а от мастило и графит. Състоялата се през октомври в галерия „Май“ – Сливен изложба на Мария Ландова под надслов „Войската на победените“ по едноименното стихотворение на Георги Рупчев, както и неотдавна отминалите „Зоната“ в галерия „Депо“, камерна изложба на същата тема в Босилеград, „Черната кутия“ в СБХ – Шипка 6 са част от проекта „Инстинкт за неприспособимост“. Предстои едно заключително събитие в Столичната библиотека в памет на този позагърбен и непознат за мнозина, но болезнено ясен в изказа си поет. Все реплики на художничката по тази отворена рана.

Силна, последователна и убедителна серия от експресии – завършен портрет на Рупчев от субективна гледна точка.

За Мария Ландова и нейните разнопосочни търсения може да се разказва много. Като стенописец се изявява в областта на мозайката и витража, като педагог – в НУИИ „Илия Петров“, като журналист се разпростира в повечето медии, свързани с култура, като сценарист и продуцент има зад гърба си над 20 документални филма с художествена насоченост, а през последните години ръководи „Лятна академия за деца и ученици“ към НХА.

За Мария Ландова не е възможно да се говори дистанцирано, особено след като я познаваш достатъчно, та да се потопиш дълбоко в търсенията ѝ. По тази причина се осмелявам да продължа в първо лице, единствено число.

Първото нещо, което ми хрумна от общото звучене на последните изложби на Мария, беше едно четиристишие на Георги Рупчев от стихотворението му „Отдалечаване на въздуха“:

А небето пилееше точни чугунени удари
върху нас, върху нашите евтини ереси
и стояхме объркани там, уморени от чудото,
неповярвали в него и в себе си.

Уморени от чудото, ние търсим път предимно към себе си. Разочаровани от стоварения ни емоционален багаж през последните десетилетия, търсим път на общение. Мария намира своя в съчетанието между безкомпромисните фрази на Рупчев и личното си убедително „шествие“ от рисунки. Вървящи, падащи, надигащи се, срутващи се – всички те създават свят подобен на калейдоскоп, в който няма начало и не би могло да има край. Своеобразен паноптикум, но с обърнат хастар. Част от творбите в тази серия си ги представям в кръг, като крайна форма на завършеност. Ландова изгражда композициите си на няколко етапа и всеки от тях е любопитен. Чистата рисунка е в средния план, под нея и над нея са вложени полупрозрачности, които създават дълбини и обогатяват чистотата на изобразителното поле. Крайното им дигитално състояние предлага много възможности за експониране на хартия, на плат, на нехомогенни повърхности. Те в крайна сметка стават материална функция на умело търсения код към зрителя, но не се обездушават върху медията, напротив – все така плътно застават зад своите центробежни каузи. Излизат от „зоната“ на комфорта, живеят във всякаква среда, макар антрацитната да е най-подходящата за тях. Така изгряват в своите фокуси и своите ритуални процесии в полуздрача.

Когато уточнявахме изложбата в Сливен, с Мария се шегувахме, че ни провокира да пребоядисаме зала „Май“ в черно. Не, не бе необходимо. „Черната кутия“ постигна това усещане на дълбочина. Подходящата среда за образите на Мария Ландова може да е почти всякаква – тъмна, светла, изронена, запусната, камерна, огромна… От естетическа гледна точка произведенията на художничката не търпят „рамки“, те като че ли преливат в пространството и се стремят едно към друго. За да се докоснат и да поемат своя танц върху жаравата на откровението. Важен акцент в тези експозиции е „Книга на болката“ – в нея са събрани колажирано и пластично болките на Рупчев в борбата му с унищожаващата болест. Както много точно и емоционално се изрази един колега, това е изложба в изложбата. Тази книга-обект е пластична структура със собствен живот.

Прорези, цвят и форми, физическо проникване през страниците, рисунки и семпъл, ясен текст.

На „Шипка“ 6 тя бе аранжирана заедно с пишещата машина, на която Георги Рупчев е писал текстовете си и в чиито валци бе втъкнат лист, започващ с „Беше голяма земя, до която едвам се добрахме…“.

Мария Ландова представи в Сливен оригиналния машинописен текст с коректури от Рупчев на „Войската на победените“. В уникатите има нещо много интимно и докосващо до личността на автора. При рисунките, картините и обектите е същото. Особено живи са състоянията, които Ландова им придава. И ако някой си мисли, че представените от художничката в изложбите дигитални, с дълбинна цветност графики са „евтини ереси“, то нека се загледа в техния хастар, в процеса по създаването им, по преболяването им. Произведенията въздействат като рентгенови плаки, през които можем да наблюдаваме слънчевото затъмнение. А на самите плаки е отпечатана болката. Ако измием синтетичната повърхност с разредител, можем да издраскаме резки образи и да ги минем през пресата. Болката… вероятно не ще се отпечата.
Но ще се промъква все оттук, без нищичко да каже…

Илиян Урумов

+++
Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05/ 2023, с. 47
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: