5 март – 30 май 2020
„Шипка“ 6, София, зала 1А

Проектът изложба „Минимализъм BG“ има своята предпоставеност в развитието на нефигуративното изкуство в България. Предпоставеност в сложните и противоречиви, но емоционално и творчески живи процеси на разкриване, усвояване и работа със силата на пластическия идиоматичен език, с феномена на формата и живописната материя. В историята на българския пластицизъм усилието за догонване и пресичане с идеите на модернизма даде тласък на продуктивна динамика, на нови артистични практики, на

разширяващи се граници в разбирането за живопис.

Крайната фаза на освобождаване от сюжет, отказът от изобразяване, от всеки наратив и осъзнаването на психологическия актив и феноменологичната тайна на визуално-пластичното, на неговата самодостатъчност и намирането на цел вътре в самото него създаде естетическия и духовен максимализъм на абстрактното изкуство. Последната фаза на това разбиране и артикулиране на изкуството роди минимализма. Той се появи закономерно като реакция и коректив на попарта с неговата парадоксална „иконология“ на масовата култура и на абстрактния експресионизъм като екстремни прояви на психичното в полето на визуалното изразяване. Тези революционни процеси, преобърнали света на изкуството, са вдъхновени в опияненията, в утопиите и контраутопиите на Новия свят, във фикцията за свобода, родена върху дългата и уморена културна история на Запада.

Симеон Стоилов / Вътрешно

Като почти всичко в новото българско изкуство, създадено в сложната симбиоза между унаследеното, разпознатото като уникално свое и привнесения културен и цивилизационен опит, така и българският абстракционизъм и минимализъм са хибриден конструкт, неартикулиран и интуитивно постигнат. В практиките и опитите за минимално изкуство е постигнат специфичен автономен резултат в усилието за догонване, ускорено внедряване и усвояване на езикови форми, идващи като заразителен пример от световната сцена. Можем по-скоро да говорим за инвенции от минимализма и тяхната интерпретация в българския контекст. Можем да говорим за влияние, за заемане на езикови форми и тяхното опълване със съдържания, специфично родени и отглеждани по тези географски, исторически и духовни топоси. В тези сложни релации прозира интуитивният порив към минималното, към празното, скритото и невидимото, към естетическа аскеза. Изкуството на крайно редуцирани и опростени форми търси пътищата на неосъзнатото влечение и разкриване в измеренията на безпределното и неназовимото, на влечението към енигматично закрити съдържания, докосващи и тревожещи нашето съзнание, разравящи нашите психични и духовни пластове.

Минимализъм bg / изглед от изложбата

Формите на минималистично изкуство в България са създадени в различен от западния социокултурен контекст, имат свои опорни точки в духовно унаследеното и създават специфичен културен резултат със своя автономна емоционална и духовна температура, със свое самосъзнание. Като пример: еволюцията на творческата програма на Петър Дочев в посока на краен идеопластичен синтез носи своя естетически формален максимализъм, но устойчиво пази дълбок вътрешен, духовно унаследен порив към абсолют, към метафизичен хоризонт на духовно разкриване.

Минимализъм bg / изглед от изложбата

В началото на 90-те години, след смяната на политико-икономическата и социокултурна ситуация, тези процеси на развитие в българското изкуство бяха недостатъчно обговорени и остойностени. Критиката в това време възторжено приветстваше радикално различните поведения, нови езици и медии, поощри виталността, но и арогантността на всичко, което не носеше белези на културна памет. Картината и пластическото като проблем бяха декласирани. В тази „следреволюционна“ ситуация качественият резултат на много артисти „еволюционисти“, на тяхното честно, съсредоточено усилие в посока на разкриване силата на абстрактно-пластичен идиоматичен израз, на неговата концептуализация, на разширяване границите на живописта, на нови практики и артикулации остана в периферията на теоретичния интерес. Напрежението между пластично и концептуално бележи целия период на културен преход.

В тази сложна, противоречива, но и продуктивна ситуация бяха направени редица значими и мащабни проекти, които изведоха и защитиха резултата на този вътрешен процес на развитие в новата българска живопис. Основната програма на секция „Живопис“ на СБХ се опитваше да следва отблизо всички актуални развития. Посоките на нефигурални, информални, неоабстрактни изразявания бяха представени и утвърждавани в десетки значими изложби.

Проекти като:

Посоки в абстрактното (куратори М. Василева, Д. Попова), СБХ, „Шипка“ 6, 1995
Графит, пепел, ръжда, Станислав Памукчиев, АТА център, 1996
Пластическият образ на 90-те, Св. Стефанов, Р. Руенов, НДК, 1996
Плюс/Минус живопис, И. Траянова, СБХ, „Шипка“ 6, ХГ – Варна, 1996 –1997
Картината“, СБХ, „Шипка“ 6, 199
Култура/субкултура“ , И. Траянова, Е. Мусакова, ХГ – Варна, 1999
Граници на живописта, Димитър Грозданов, Станислав Памукчиев, СБХ, „Шипка“ 6, 1999
Граници на фигуративността, Ф. Зидаров, СГХГ, 2000; „ЖивописНО“, СБХ, „Шипка“ 6, 2001;
Формално/Неформално, Д. Грозданов, Б. Климентиев, СБХ, галерия „Райко Алексиев“, 2001
Българска живопис след 1989, Р. Руенов, НДК, 2002
Ахрома, Ст. Памукчиев, СБХ, „Шипка“ 6, 2002
Автор – формат, С. Стоилов, СБХ, галерия „Райко Алексиев“, 2002
Лични митологии, СБХ, „Шипка“ 6, 2005
Пластично – Концептуално (Ч. Попов, И. Траянова), която обиколи изложбени пространства в Полша, Нидерландия, Германия, Австрия, Словакия, 2006 – 2007
Илюзии за ума и очите. Между хиперреализма и абстракцията, (М. Василева), СГХГ, 2009
Огън (Ст. Памукчиев), Небе (И. Бистрички), част от проекта „Идея за дом“, СБХ, „Шипка“ 6, 2012
Неразказаната абстракция, Петер Цанев, Станислав Памукчиев, СБХ, „Шипка“ 6, 2014
Август в изкуството, Р. Серафимов, ХГ – Варна, 2015
Спорът за реалността, Станислав Памукчиев, Петер Цанев, Кирил Василев, СБХ, „Шипка“ 6 и галерия „Райко Алексиев“, 2017 – 2018
Територия SACRA (Кр. Русев), Изложбени зали „Р. Михайлов“, В.Търново, 2017
По другата повърхност (Кр. Русев), Изложбени зали „Р. Михайлов“, Велико Търново, 2017
Мащабен проект с три издания „10х5х3“, СБХ, „Шипка“ 6, 2003, 2007, 2011, представи актуални визии за живописта на 30 активно работещи изкуствоведи и куратори.

В тази последователност от големи изложби и изследователски проекти закономерно „Минимализъм BG“ се появи, като посочи и изследва специфичен и значим сегмент от широката панорама на новата българска живопис. Изложба, която представи, защити и остойности творческите усилия, авторските открития на десетки художници, работещи в трудната, неразличима, недефинирана територия на краен редукционизъм, на радикално освобождаване от наратив и разтваряне във феномена на чистата форма и пластическия материал. Живопис, която разкрива своя психологически и духовен актив, която носи като висока мярка чистотата и самодостатъчността на естетическата цел, положена в абсолюта на минималния израз. Максимата „Колкото по-малко, толкова повече“ следва интуитивния импулс към простота, вглъбеност, истина.

Васко Велев / Кръгът

Особеното автономно, артистично качество на десетки художници, дали тласък на значими процеси в новата българска живопис, очаква да бъде видяно и оценено, да бъде теоретично защитено като специфичен резултат. Резултат, появил се в много различни времеви и социокултурни условия спрямо тези, в които се е родил на Запад. Ако американският минимализъм е реакция отговор на свръхиндустриализацията, масовото производство и потребление, на тоталната комерсиализация и масовата култура, то появата на тези форми в българското изкуство са по-скоро културен проблем на приобщаване. Ако за Доналд Джъд „първата битка, която води художникът, е да се освободи от старото европейско изкуство“, тоест освобождаване от културна норма, то за българския художник битката е за усвояване и приобщаване към културна норма, за преодоляване на предразсъдъци, унаследени от предишното време, в процеса на ново творческо разкриване.

Минимализъм bg / изглед от изложбата

В изложбата „Минимализъм BG“ се съдържа въпросът за амбивалентния характер, диспозиция, различие и самостойно качество на тези развития в българската живопис. Ако за класическия американски минимализъм спекулативната теоретична мисъл изведе формулата: „Виждаш само това, което виждаш“ (Франк Стела), то за „Минимализъм BG“ можем с немного уговорки да кажем: „Виждаш повече от това, което виждаш“.