19 февруари – 2 март 2020
галерия „Аросита“, София

Съвременното и най-ново изкуство непрекъснато разширява своите граници и изразни средства. Постоянно развиващите се технологии създават безкрайни възможности за интерпретации. Заливат ни всевъзможни образи – обекти, инсталации, видеоарт, пърформанси, 3D и 4D тиражирани изображения, някои от които ни карат да си зададем въпроса това изкуство ли е. Съществува ли някаква дефиниция, определяща го като такова, и каква е тя...
В такъв динамично глобализиращ се културен контекст живописта и графиката като че ли получават нова сила, биват реабилитирани. Класическият метод на живописване върху платно с четка, рисунката с молив, магически докоснати от ръката на художника, придобиват още по-висока стойност за зрителя.

Живописта и графиката са предпочитани изобразителни медии за младия творчески тандем Мартина Рьотлингова и Матуш Матятко в изложбата в галерия „Аросита“. Повечето произведения са създадени от словашките художници по време на едномесечния им творчески престой в София, който завърши с представянето им в Посолството на Словакия в края на януари 2020 г.
Мартина и Матуш се вълнуват не толкова от културното и историческо наследство на София, колкото от пулсиращия живот на града, съвременната архитектура, бездомните животни, актуалните социални и обществени проблеми.
Авторите се концентрират върху едни и същи обекти и близка цветова гама, за да свържат визуално изображенията, разработвайки ги по респективен, отговарящ на личния им изобразителен език метод. Резултатът е една творческа дихотомия – работите им силно контрастират помежду си и същевременно взаимно се допълват.
Материята, която пресъздава Мартина Рьотлингова, често е имитирана до съвършенство, техниката е напълно овладяна до степен, наподобяваща реализма и хиперреализма. Този подход обаче не е самоцелен – чрез него Мартина акцентира предмета на изображение и неговата смислова натовареност. Контрапункт на отчетливите, детайлно разработени „Свети ръце” са урбанистичните пейзажи без фиксирани контури, замъглени, „ретуширани” образи. Този подобен на филтър ефект създава асоциации с градския смог, един от наболелите проблеми на столицата ни – замърсеният въздух. Темата за екологията е обект на интерес за художничката и присъства и в други нейни произведения. Чрез изкуството си тя визуализира глобални проблеми – прекомерната консумация и свръхпроизводството, излишъкът на отпадъци, изкуственият модел за красота, налаган от социалните мрежи и медиите, в който губим идентичността си...

На фона на меката приглушеност и относителна статичност в платната и рисунките на Мартина Рьотлингова натрапчиво се открояват символните препратки и образи в графична стилистика и интензивни равни тонове на Матуш Матятко. Неговият изобразителен език е силно стилизиран, основните елементи, изграждащи образа, са яркият, наситен цвят и линията. Удебелена и наклонена или извита в различна посока, подчиняваща се на формата, тази линия динамизира изображението, създава вътрешно движение и напрежение.

Дръзкото съчетаване на религиозни и исторически символи с мотиви, характерни за субкултурата,

сакрализирането на анимационни герои чрез атрибути на светци, провокират съзнанието.

Апокрифни и неканонични, те са трансформирани от автора във визуални анекдоти. Матятко е привлечен от мита, култа към политически и светски идоли, популярни личности в масовата култура, които често иронизира, без да опошлява, намигвайки с хумор към зрителя, предизвиквайки усмивка.

Млади, но вече формирани като артисти, Матуш Матятко и Мартина Рьотлингова са изградили свой личен стил. Работите им впечатляват с професионализма и ясно заявената си позиция, освободена от всякакви предразсъдъци и претенции за оригиналност. Всеки от тях е успял да намери своето място в света на противоречивото и еклектично съвременно изкуство .

Матуш Матятко и Мартина Ротлингова са разпознаваеми на словашката художествена сцена, но професионалните им изяви не се изчерпват само на родна територия. Мартина Рьотлингова завършва живопис в Академията за изкуствата в Банска Бистрица, специализира живопис и графика в Академията за изящни изкуства в Лече, Италия. Финалист е на конкурса „Живопис на годината“ и на Шесто биенале на свободните изобразителни изкуства, организирано от Словашкия художествен съюз. Реализирала е самостоятелни и общи изложби освен в Словакия и в Париж (Франция), Богота (Колумбия), Зноймо и Прага (Чехия), Бари (Италия), Швейцария, а вече и в България. Освен в областта на класическата живопис и графика тя работи с фотографии, инсталации и обекти.
Матуш Матятко завършва графика и илюстрация в Академията за изящни изкуства, Братислава. Специализира в Академията за изкуства, архитектура и дизайн в Прага. Успешно се реализира в сферата на графиката (широкоформатна графика), графичния дизайн, илюстрацията, живописта, скулптурата. Няколко пъти печели награди за илюстрация „Най-добра книга” на Словакия. Осъществява близо 20 самостоятелни изложби в Словакия, Чехия, Индонезия, участва в множество общи изложби в Словакия, Унгария, Швейцария, Англия, Китай, Япония.
Необременени от градския шум на ежедневието в столицата ни, Мартина и Матуш представят един нов, непознат за нас прочит на заобикалящата ни действителност. Тренираното им художествено око улавя и претворява това, което ние пропускаме в забързания си ход.