12 – 30 ноември 2018
галерия „Шипка“ 6

Да пишеш за изкуството и за творец като едно докосване до откровението винаги е приятно, а още по-хубаво е, когато той е забележителен художник и приятел.
Дори за професионалистите е много трудно да видят и да усетят в творбите на колегите онези специфични емоционални акценти, които определят не само външното, а и дълбоко същностното в едно визуално творчество. И най- вече когато става дума за изключително чувствителен, деликатен и разнообразен автор, какъвто е художникът проф. Валентин Колев.

Той отдавна е отвоювал свое открояващо се място в съвременното ни изкуство, но навярно малцина знаят широкия спектър на неговите художнически търсения и изяви. Той е не само майстор на интимната, кавалетна картина, в която ни очарова с живописния каприз на своите естетически „закачки“, но и майстор на монотипията и завиден импровизатор и естет на автономната рисунка, в сферата на която сякаш винаги е в свои води. Артистичната му същност няма гранични контроли и безпрепятствено го е отвела и до по-далечната, омайна територия на пластиката – от малките форми и портрета до забележителни по своята оригиналност проекти за монументална скулптура.

Като голяма рядкост за нашето време Валентин Колев е наистина един много богат художник –

богат на пластически идеи и реализации,

на спонтанни и неочаквани находки в израза, както и на щедри авторски послания. И това, което може би обединява многообразното му творчество, е острата свръхчувствителност, която като оголен нерв го прави съпричастен както към въпросите на националната ни история, на която е уникален познавач, така и към днешния ден и актуалните естетически проблеми.

Затова творбите му завладяват преди всичко с достойнствата и откровението в човешкото присъствие на своя автор. То е гаранция, че можем да очакваме още много нови артистични открития, за което от сърце му пожелавам здраве и попътен вятър.