5 – 27 ноември 2019
Галерия „Средец“, МК, София

Изложба в галерия „Средец“ на Министерство на културата отбеляза представянето на първата специализирана диалогична енциклопедия на изкуството „Творците говорят. 77 интервюта на българската скулптура“ на д-р Иван Кънчев. Книгата е плод на 10-годишно изследване (първият разговор е през 2009), съдържа 608 страници и 400 илюстрации и e разширено издание на „12 интервюта за българската скулптура“ (2012).
 
Авторът споделя:
Трудът разглежда българската скулптура на широка основа чрез интервюта, като представя светогледа и творческите търсения не само на професионалните скулптори, а и на творци, работещи в областта на керамиката, дървото, кожата, медала, бижутерията, стъклото, текстила и др. Книгата съхранява данни и факти за значими автори от различни поколения, допринесли със своето дело за напредъка на българското изкуство, без да цели изчерпателност. Тя е памет и автентичен документ – в нея всеки може да открие потребното за себе си. Главният критерий в подбора на авторите е техният принос. Представям развитието на изкуството като къща без покрив. Основата и колоните на първия етаж олицетворяват пионерите на българското изкуство. Следващият етаж се надгражда от други даровити личности, които го развиват в нови посоки. Така се изгражда скелетът на сградата, задава се главното движение в скулптурата. На тази основа техните последователи доизграждат започнатото. Едни от тях довършват стените, други оформят фасадата, а трети изграждат вътрешната среда.
 
Проф. Валентин Ангелов, научен редактор на книгата, автор на над 40 книги:
 
В нашето изкуствознание до днес интервюто почти не се използва. А ако се използва, това са само отделни мисли на художника. Това се дължи на обстоятелството, че има едно недоверие към интервюто и неговите възможности, отнесено към научния анализ в изкуствознанието.

С тази книга д-р Иван Кънчев ни поднася нещо съвсем различно – нова методология.

Интервюто се явява базисен материал, чрез който се изгражда облик на даден художник – като човек, учител, преподавател, като творческа личност. Става дума за интервюта, които са взети от творци, включително и починали, като техни близки и познати, ученици и колеги от Художествената академия споделят спомени и размисли за тях. За даден художник се изказват и изкуствоведи, критици, както и историци на изкуството. Има и случаи, когато няколко интервюта създават образа на съответния майстор. Аз съм убеден, че тази методология, която д-р Иван Кънчев въвежда, ще бъде използвана по-нататък от нашите млади изкуствоведи. Когато отворят книгата, те ще се убедят в научните възможности на този подход, толкова добре демонстриран в нея. Пак ще кажа: в „Творците говорят“ се залага нов метод.

Има и нещо още, което е особено положително. Всички наши изкуствоведи са съгласни, че не бива да има стена между изящните изкуства (живопис, скулптура и графика) и приложните изкуства. Ние още през 70-те години на миналия век се убедихме, че приложните изкуства имат същите възможности на кавалетните автономни изкуства – например вази без дупки ни убедиха в това. Тези керамични пластики въобще не служеха по предназначение. Също се появиха и жанрове, присъщи за живописта, а именно натюрмортът, интериорът, пейзажът от керамика, текстил и даже от кожа. Какво представлява фактически една керамична пластика? Скулптура от определен материал. Какво представлява една кожена пластика? Скулптура от кожа. Така че има пълно основание за такова равнопоставяне на приложните и изящните изкуства. Но досега нашите изкуствоведи само демонстративно заявяват това. Но в „Творците говорят“ виждаме осъществена на дело тази равнопоставеност между изящни и приложни изкуства. Ако използвам термина „приложни изкуства“, трябва да е в кавички, защото не е уместен, но нямаме друг, по-подходящ от него. И така: когато говорим за приложни изкуства, ние си мислим за едно богатство, в което има както приложни, така и автономни кавалетни изяви.

+++

Митко Димитров, литературен редактор на книгата, писател, литератор, богослов и общественик, автор на много книги, специалист по етика:
За мен етиката на първо място е въпрос на диалог – където го няма, където човекът е сам, етика няма. Тя присъства там, където се разменят думи, мисли, действия. „Творците говорят“ не е обикновена книга, а енциклопедия, при това диалогична, каквато в България никога не е създавана. „Творците говорят“ е своеобразна енциклопедия, защото е достатъчно информирана в голям времеви обхват – и като присъствие на творци, и като биографични данни, и като информационна плътност по отношение на изложбените изяви на интервюираните. Второ, тя е диалогична, в нея за себе си говорят скулпторите, което е абсолютно предимство пред същинската идеологическа енциклопедия, в която някой пише за друг и оповестява за него неща, които са непълни и недостатъчни, спорни или подвеждащи, като това често води до погрешни заключения у онзи, който сляпо се доверява на информацията, която почерпва. И трето, не бива да се забравя, че „Творците говорят“ е едва първи том от тритомна поредица, която в своя краен обем едва ли ще бъде по-малко от 1500 страници!

Още няколко думи за същността на „Творците говорят“: първо, книгата е наднационална и наднаучна като изкуството; второ, тя е екзистенциална по дух – учи човека не само как се прави и как се оценява изкуството, но и как се живее в него и чрез него. Казано по друг начин, тя е и книга на живеенето. „Творците говорят“ не е инкубатор за измислени герои на културата – напротив, показва реални хора в историческо време, и то в присъщите им човешки превъзходства и противоречия. На трето място, тя е онтологична, което означава, че борави с началата. Голямото изкуство никога не е от днес за утре и не е от вчера. То заживява от онзи момент, в който Бог прави човека от пръст, вдъхва в ноздрите му жизнено дихание и човекът става жива душа. Аз съм богослов и подчертавам, че на българския пазар се появи нещо съвсем ново: за първи път на художника е дадена възможност спокойно и честно да сподели своята вяра. Такъв научен принос в България никога не е бил предоставян за осмисляне на вниманието на научните среди и на цялата общественост!

За да бъде възможна тази книга, д-р Иван Кънчев е изминал над 5000 км. За разговорите се е срещал с творци и по четири пъти. Въпросите са мащабни, но и умишлено опростени, за да създадат място за просторен диалог – те не се натрапват с излишни претенции.

 „Творците говорят“ е уникална книга. Когато стане тритомник, тя няма да бъде надградима в обозримо бъдеще. Този пионерски труд ще бъде актуален поне още 50 години. Може би даже ще е нужно столетие, за да се появят нови творци с изключителни или гениални заложби. Но формата на изследванията е вече открита и заложена от д-р Иван Кънчев – диалогичната енциклопедичност е вече стандарт!