8 – 20 юни 2020
галерия „Астри“, София

Някак безшумно, неусетно Иван Кънев навърши 85 години.Той е художник, който не обича да говори за собственото си творчество, не търси да се самонатрапва на зрителя в онези добре познати форми, които са присъщи на немалка част от неговите събратя. Старателно избягва самооценката. По-скоро затворен, интровертен, авторът изцяло насочва своето „аз“ в картините си, като при това като тип пластичен мироглед и като темперамент е ориентиран не към целта „да изрази себе си“, а по-скоро към това „да забрави себе си“ – смълчан, погълнат и респектиран пред качествата и характеристиките на обекта, който интерпретира живописно.

Ако малко свободно перифразираме етикета на натюрморта, познат и като „тих живот на предметите“, така както наименованието на този жанр е влязло в употреба в някои европейски езици, за по-голямата част от творчеството на Иван Кънев можем да кажем, че основна негова тема е „тихият живот на природата“. При това не само на необитаваната природа, а и на „втората природа“, свързана с архитектурата и урбанистиката. Само че тази втора природа, освен че е лишена от човешко присъствие, се отличава и с още една съществена особеност. Вместо да рисува модерни здания или екзотични стари къщи, авторът предпочита банални, на пръв поглед неугледни постройки, малки улички, тесни дворове, тривиални, лишени от външна привлекателност. Той умее да опоетизира и да интерпретира пластически избраните сюжети и мотиви посредством сложна система от тонални стойности и преходи, както и с една опростена и стабилна архитектонична форма и композиция. Неговите линии са лишени от строг геометризъм, контурите са плавни и често леко заоблени, а цветовата характеристика като правило се простира в пределите на относително стеснен регистър, което осигурява образното единство на творбата.

В пейзажите на Иван Кънев преобладава лирическото начало, те са „калибрирани“, така да се каже, на определена константна съзерцателна вълна. Отличават се с известно разнообразие, но всъщност относително безпроблемно могат да бъдат подведени под един общ знаменател. В същото време обаче художникът умее да подбере всеки път даден индивидуален ключ към решаването на конкретните задачи на съответното платно. Той се ръководи не от някаква предпоставена концепция, а по-скоро от своето автентично живописно чувство и от сдържаните емоции, които му служат като пътеводна звезда при реализирането на образа. Ето защо ние нито за миг не изпитваме някакво усещане за монотонност или себеповторение.

Наред с пейзажното си творчество художникът показва и няколко портрета – на своята покойна съпруга, на близки и приятели, както и един ранен автопортрет, който има особена стойност. Същите характеристики на доминиране на съзерцателното начало откриваме и в този жанр. При интерпретирането на човешкото лице Кънев търси да разкрие не толкова вътрешното състояние, сложните психологически конфликти или да изяви драматургията на личността, а по-скоро да обрисува

хармоничното единение на човека със света,

неговите устойчиви, глъбинни и същностни черти, както и, разбира се, основните физиономични отличителни особености на съответния модел. Ето защо той се придържа към класическите композиционни решения на портретния жанр – уравновесена постановка на фигурата, разположена като правило на неутрален фон, ясен, затворен силует и деликатно, фино разпределение на светлините и сенките.
Макар и камерна по същество, експозицията от произведения на Иван Кънев в галерия „Астри“ достойно отбелязва юбилея на един от нашите най-изтъкнати живописци.