29 август – 20 ноември 2022
Художествена галерия – Казанлък

Васил Бараков е роден през 1902 в Казанлък. Редом с Иван Милев, Иван Пенков, Борис Михайлов, Петко Клисуров, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Чудомир той е част от огромния масив интелектуално и художествено наследство, дошло от този град. Затова и сега по случай 120-годишнината от рождението на художника е изключително ценно преживяване изкуството на Васил Бараков да се види и преживее в контекста на родния му град и средата, която го е формирала. Изложбата „Територии на меланхолията“, организирана по повода от екипа на Художествена галерия – Казанлък, е повече от обичайната ретроспектива. Това е разказ за пътя на художника, съчетал личната му и творческата съдба по особено сантиментален и романтичен начин. Перфектно организираната музейна експозиция увлича подобно на роман в историята, започваща от първите опити на Васил Бараков в изкуството, през неговото развитие като студент в Художествената академия в София, близката му дружба с неговите съвременници от така познатата група „Бараците“ – Златю Бояджиев и Давид Перец, търсенията му в жанровете на пейзажа и натюрморта, чак до последните му творби.

Васил Бараков / Автопортрет

Освен с Казанлък Васил Бараков е свързан изключително много с Пловдив и София. В Пловдив семейството му се премества още докато е съвсем млад. Тук започват първите му опити като художник. Затова и градът понякога се появява в неговите пейзажи. В София учи в академията и живее до смъртта си. Едно обаче е особено типично за Васил Бараков и това е неговото бягство в планината, близкото му общуване с природата, излизането в покрайнините, където може да бъде насаме с изкуството, дистанцията в пейзажа. Родопите, Витоша, Мелник са местата, които го вдъхновяват за най-типичните му пейзажи с наситени и богати синьо-зелени нюанси. Неслучайно кураторът на изложбата и директор на галерията Пламен Петров специално отбелязва в текста си, че Васил Бараков няма зимни пейзажи. Неговото преживяване с природата е директно и органично, в сезоните, когато тя може да го допусне най-близо до себе си и когато е избухнала в зеленина.

Васил Бараков. Територии на меланхолията / поглед в изложбата

Макар да е известен най-вече с индустриалните си пейзажи, Васил Бараков всъщност е художникът романтик, напълно отдаден на тази щедра зеленина. Наричат го сезанист в определен период от края на 40-те и 50-те години и формалист, тъй като дори и в индустриалните си сюжети той е честен към изкуството и към своя постимпресионистичен порив. В някои от картините му с фабрики живописта е толкова динамична и активна, че приковава погледа за дълго. Там близкият план вече не е конкретен реалистичен обект, а чиста емоция. Затова и темата за меланхолията е толкова подходяща за него, донякъде неочаквана, но всъщност най-точният ключ към разбирането на Васил Бараков като творец.
Изложбата е структурирана в постоянна съпоставка и противопоставяне между ранния и зрелия творец, между природния и индустриалния пейзаж, между пейзажа и натюрморта. Само портретите и като че ли цялото човешко присъствие е оставено някак настрани, дори буквално извън общия ред в залата, като не толкова значително за изкуството на Бараков.

В изследването по случай юбилея и възстановяването на неговите биографични и творчески пътища излизат и някои интересни открития, които като че ли зареждат атмосферата с още повече меланхолия, като например един двустранен пейзаж с борове от 1931 или ранен младежки автопортрет на художника на гърба на негов студентски етюд на седнал старец в гръб от 1934. Почти концептуален жест от днешна гледна точка или просто плод на постоянната творческа неувереност на Васил Бараков спрямо собствените му постижения.


Васил Бараков / Старият Смолян

Излизанията в чужбина са за автора и донякъде излизания от собствения стил в посока на по-голяма ескизност или на по-конструктивни форми. Известният „румънски цикъл“, заради който в края на 40-те художникът е обявен като формалист, и пейзажи от Москва са също част от юбилейната изложба. Но, така или иначе, Васил Бараков не е сред онези творци, които пътуват или са „контрактувани“ много, особено в периода на 50-те години. За дълъг период от време той издържа семейството си с шрифтове, графично оформление на книги и илюстрация. Фабриките са негов естествен интерес, те удовлетворяват социалното му чувство още през 30-те години, дават му възможност и да „стегне“ и структурира формата, но живописният му език е непоносимо богат и сложен за тогавашната конюнктура. Едно от най-иконичните му произведения „Изгорялата фабрика“ от 1946 – плътно и наситено откъм материя и цвят, които напомнят донякъде и на „Брезовските овчари“ на Златю Бояджиев, е показано тук редом с по-късна реплика със същата композиция, но с много по-ефирни тонове и по-бъбриви детайли. Ранните му индустриални пейзажи са напълно експресивни, фабриката е цветен обект. В по-късните платна от 50-те и 60-те години фабриките му са много по-ангажирани с детайл и сюжет. Като много от съвременниците

Бараков е реабилитиран и припознат сред класиците на българската живопис в края на 60-те години

и дори наречен „бащата на българския индустриален пейзаж“. Макар и да не отстъпват по качество, натюрмортите му не са така оценени сред съвременниците му. И те като портрета остават по-второстепенен за изкуството му жанр. Но от днешна гледна точка са по-скоро продължение на търсенията му в по-укротена и битова атмосфера, винаги с много ябълки и много плътна форма.Едва в най-късния му натюрморт, от 80-те години, който е оставен и в края на този разказ, художникът е пръснал цветовете свободно, съвсем експресивно, леко, с променена гама и без плодове, само ваза с цветя.

Изложбата „Територии на меланхолията“ е събитие,

което потапя в преживяването на твореца, разкрива много от особеностите на неговото време, но и предлага възможност за истинска наслада, поглед и оценка на високата му стойност от днешна гледна точка в претрупаното с информация съвремие. Меланхолията е бягство и спасение, същевременно възможност пълноценно да се отдадеш на изкуството и на това дълбоко и наситено, безкрайно зелено.

Светлана Куюмджиева

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2022, 40 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: