8 – 30 май 2019
галерия „Червената точка“, София

Въглеродът е един от малкото химични елементи, известни още от Античността. Химичният му символ С е съкращение на латинското Carbonium, от лат. carbō – въглен. Той е неметал. Среща се под няколко алотропни форми, най-известни от които са графит, диамант и аморфен въглерод. Физическите му свойства зависят много от алотропната форма. Например диамантът е много твърд и прозрачен, докато графитът – много мек и непрозрачен.

Разпространен е широко в земната кора, най-вече във варовиците, доломитите и като въглероден диоксид, но също и в находища на каменни въглища, торф и нефт. Във Вселената е четвъртият най-разпространен (като маса) елемент, след водорода, хелия и кислорода.

Въглеродът образува повече химически съединения от всеки друг химически елемент. Към днешна дата са описани над 10 милиона чисто органични съединения, които са само малка част от теоретично възможните.

Може да се каже, че въглеродът е в основата на живота. Всички живи организми са изградени от органични молекули, а те на свой ред – от въглерод. Всички клетки, от които е съставено нашето тяло, съдържат големи количества от този химичен елемент. Една от основните причини за това е вече споменатата способност на въглерода да се свързва с други елементи. Има и други елементи, които се свързват лесно, но единствено въглеродът може да се свързва с други въглеродни атоми и да образува дълги въглеродни вериги и пръстени. Без това негово свойство молекулата на ДНК би била невъзможна. Освен това повечето въглеродни молекули са стабилни (не се саморазпадат), но в същото време могат да влизат в нови съединения. Вероятно тази комплексност и гъвкавост на въглерода са предпоставка и възможност за комплексността и гъвкавостта на живота въобще.

В тази изложба въглеродът е метафора на живота, видян като химия в най-широк смисъл – като взаимодействие, реакция, горене, превръщане, трансформация, изменение, обмен, консумация, изразходване, енергиен феномен, организация, самоорганизация и разпад на материята… най-сетне като възможност за самия живот.

Въглеродът може да бъде интерпретиран и като модел на човешкото същество

– винаги свързано, отдаващо и приемащо енергия на и от другите и все пак оставащо идентично на самото себе си и запазващо своя специфичен характер. Както въглеродните атоми образуват дълги вериги, така и ние, хората, се свързваме с околните и изграждаме/участваме в мрежи, кръгове и т.н., които се трансформират, разширяват, свиват или разпадат.

И така, тази изложба е посветена на този позабравен от ежедневна употреба елемент или просто на живота в неговите най-различни форми и проявления.