26 септември – 28 октомври 2018
СГХГ

Изложбата в СГХГ, посветена 120 години от рождението на Александър Добринов (1898 – 1958), е явление в художествения ни живот. Не само заради юбилея, а и заради факта, че Добринов не е показван до момента в подобна изчерпателна, мащабна експозиция (през 1998 е реализирана ретроспективна изложба, посветена на 100-годишнината от рождението му). В градската галерия на София кураторите Аделина Филева и Красимир Илиев подбират 250 рисунки – карикатури, щаржове, печатни издания, и съживяват късче памет от отминалото столетие.

Александър Добринов е емблематичен автор за развитието на шаржа и карикатурата в България. Той запечатва образи и сътворява визуална хронология на събитията от първата половина на ХХ век. Изложбата разказва хронологично житейския и творчески път на художника; тя съчетава биографичен разказ с исторически преглед на социокултурната ситуация у нас. Пред очите ни се нарежда галерия от образи – семейството на художника, български политици и интелектуалци, чешки и италиански обществен елит.

Показани са карикатури и шаржове от периода 1913 – 1958 Най-ранната творба е шарж на майката на художника от времето, когато той е 15-годишен. Серия от политически и социални карикатури маркира периода на активно сътрудничество към сп. „Българан („Сцена от бъдещото равноправие на жените“, „Щастливо семейство“, „Курортна любов“, 1921, „Морал“, 1920). Младият художник учи в Рисувалното училище в София, но преди да го завърши, заминава за Виена (1921 – 1923). Там работи за немски издания и макар от дистанция продължава да се изявява и в българския периодичен печат. Във Виена Добринов се ориентира към портретната карикатура, но по-късно в творчеството му започва да преобладава шаржът. След завръщането си започва да издава сп. „Скорпион“, заедно с журналиста П. Господинов. През 1925 е арестуван заради политическа карикатура в изданието. Трайно се насочва към шаржа. През 1926 създава голям брой портрети на художници и интелектуалци – проф. Иван Вулпе, Васил Захариев, Дечко Узунов, Майстора, Антон Митов, братя Владигерови и много други. В края на 20-те и началото на 30-те години художникът пътува из Европа и работи в Чехословакия и Рим. Свидетелство за това е плеядата от изобразени в шарж личности: Ярослав Кочиан, Томаш Масарик, д-р Карел Крамарж, политик и  публицист, Ярослав Панушка – художник, Алфред Казала, пианист, Адриано Тилгер, политик, Армандо Фратели, издател.

Централно място в изложбата заема една знакова за Добринов творба от 1935, своеобразна моментна снимка на живота от 30-те години – шаржът „Кафе-сладкарница Цар Освободител“. Творческата интелигенция се събира в кафенето до Руската църква и всеки има определена маса – и Константин Петканов, и Илия Бешков, Любомир Пипков, Дечко Узунов, Никола Маринов. Майсторът на портретната карикатура Александър Добринов с часове скицира лицата на присъстващите и в уникалното си произведение изобразява 106 от най-известните посетители на сладкарницата – литератори, артисти, учени, издатели, политици. Много от героите на Добринов са ликвидирани след 9 септември 1944 Самият Добринов също е арестуван. Прекарва две години в затвора. Там продължава да рисува. Неговият несломим дух, тънък хумор и вяра в изкуството му дават опора. По това време, в периода 1944–1946, създава едни от най-силните си творби – ту леко шеговити („Въшкарско настроение“, 1945), ту много експресивни и откровено мрачни („Автокарикатура“, 1945).

Добринов ни оставя ценен прочит на своето време.

В галерия лица той съхранява фрагменти от една епоха. Пътят, по който художникът общува със зрителя, е пряк и естествен. Създадените от него образи са изразителни, четливи, лаконични. Добринов улавя характерното с лекота. Владее формата и поднася изобразеното с елегантна линия и дискретен колорит, така че да те накара да се усмихнеш. Художникът използва пълната гама от средства – туш, акварел, гваш и молив, за да отрази спецификата на моделите си. Работи с хипербола и деформация, без да бъде брутално изобличителен, хапливо критичен или скандално експресивен. При Добринов всичко е премерено, изтънчено, прецизно. Образите са излети на един дъх, компактни, виртуозно изпипани. И макар произведенията да са създадени през отминалото столетие, те звучат изключително актуално и днес.