7 декември 2018 г. – 10 януари 2019
Галерия „Райко Алексиев“, София

В изложбата „Рицарят и…“ Буян Филчев представи дигитални графики, създадени в последните няколко години.

Вече от доста време художникът работи в областта на дигиталния образ и може би под въздействие на употребата на новите технологии личният му почерк претърпя чувствителна промяна – в произведенията му навлязоха нови обекти, нови форми, цветът придоби по-интензивно звучене. Основният принцип на организация на композицията обаче се запази. Буян Филчев строи работите си в известна степен на принципа на колажа, т.е. включва обекти и образи, които препращат към различни епохи, към различни културни пластове, към различни страни от битието на човека. Това обаче не е механичен сбор на предмети. Функциониращи на равнището на символа и метафората, те съставляват многопластова микровселена, която допуска множественост на възможните прочити.

Ако преди години художникът често използваше автопортретното изображение като централен елемент в композицията, то днес неговото присъствие е приглушено и завоалирано. Вглеждайки се в работите, виждаме отделните части от тялото на художника – уста, око, ухо или пък него самия в задния план, като ням наблюдател на случващото се. И тук не става дума за нарцисизъм, а за откровено признание, че художникът споделя с публиката личната артистична позиция, личното духовно преживяване.

Сред устойчивите мотиви в творчеството на Буян Филчев са препратките към изкуството на северноевропейските ренесансови художници. Осезаемо е присъствието на Дюрер, Лукас Кранах, Питер Брьогел… В своеобразна запазена марка се е превърнало включването в структурата на композицията на визуални цитати от старите майстори. Буян Филчев чувства духовно родство с немските и нидерландските майстори от XV и XVI век – за него те стоят в центъра на духовната координатна система, в която той разполага и себе си. Северноевропейските художници размишляват върху съдбата на човека, разглеждат човека като микрокосмос, в който в противоборство влизат човешкият дух и човешките страсти. А това е проблем, ключов и за изкуството на Буян Филчев. Цитирайки старите майстори, художникът отдава почит и на готовността им да усвоят технологичните новости, да ги превърнат в инструмент на изкуството. Както през XV в. художниците са оценили възможностите на печатната преса, така днес Буян Филчев е сред авторите, които активно използват съвременните цифрови технологии, разширявайки границите на печатната графика.
Експозицията обединява различни графични серии, които са своеобразно артистично изследване на значими от гледна точка на автора проблеми, свързани преди всичко със съществуването на човека като духовно същество. Лайтмотив в творчеството на Буян Филчев са въпросите за съдбата на човека, за човешките слабости и страсти, за изкушението, но и за стремежа към свобода на духа.

Централен образ в изкуството на художника е Рицарят. Несъмнено авторът се идентифицира със своя герой, но Рицарят всъщност не е ограничен до конкретната личност, а е изведен като обобщение за съдбата на твореца. Рицарят като нарицателно за доблест, честност, храброст, посветеност на кауза е всеки човек на духа, всеки артист, който, преодолявайки препятствията, следва избрания път (и ми се иска тук да припомня, че и Академията на братя Карачи се е наричала Academia degli Incamminati – Академия на поелите по (правия) път).

Темата за препятствията, с които се сблъсква Рицарят (творецът) по своя път, е сред основните за художника. В серията „Вълчица с маска“ маските, превърнали се в емблема на съвременния венециански фестивал, са метафора за падането на табутата, за настъпването на всепозволеността, за всезавладяващия дух на хедонизма. Вълчицата с маска е изкушението, тя е тази сила, която се опитва да отклони човека от посоката, която е избрал да следва. Изкушението мени своя образ, то се развива, еволюира, а маската скрива неговата страшна същност. Поддаването на изкушението крие рискове – то носи разрушение и духовна гибел.
Въпросът за духовната девалвация, за самодоволството на потребяващия човек и за неговата разрушителна сила тревожат художника и тази тема присъства в различните серии и графични листове („Странна поза“, „Паун еквилибрист“, „Реквием“).

Серията „Матрица“ е

размисъл за съдбата на съвременния човек.

Матрицата е чисто структуриран свят, в който ясно са определени пътеките на възможното съществуване, зададени са правилата и границите. В този свят обаче се появяват „бъгове“ – цветни острови и сюрреалистични образи. Тези бъгове, от една страна, са отказът на артистичния, духовния човек да приеме предопределената от матрицата позиция – те са метафора на придобитата вътрешна свобода. От друга страна обаче, това са заплахите, които дебнат дръзналия да напусне зададената пътека.
„Археология от бъдещето“ е мрачно предчувствие за изчерпването на човешкото. Във футуристичен свят на чистата геометрия, в който матрицата вече е завладяла всички измерения, спомен за човека са древните идоли.
Темата за човека, разкъсван от страсти и изкушения, е развита в графичните листове „Уста“, „Око“, „Ухо“, а на тъмната страна на човека, на неговия вътрешен враг е посветена серията „Седемте смъртни гряха“.
Компонент с особена роля в рамките на експозицията е серията, инспирирана от сонетите на Шекспир. Същите въпроси, които са тревожили английския поет преди 400 години, днес тревожат Буян Филчев. В разсъжденията си за съдбата на човека, за възможните избори, за човешката природа, в която се сблъскват духовно и телесно, тъмно и светло, художникът намира подкрепа в поетичните текстове на Шекспир. В графичните листове по сонетите се появяват характерните за автора образи, познати и от другите му произведения. Ключов визуален елемент обаче са фрагментите от текстовете на Шекспир. Чрез шрифта, размера и цвета на буквите, посоката на текста тези фрагменти се превръщат в ядро както на визуалния, така и на смисловия строй на композициите.
„Рицарят и…“ е етап в пътя на Буян Филчев, своего рода обобщение на художествените проблеми, които го занимават в последните години. А какво следва от тук нататък? Предстои да видим.