25 февруари – 14 март 2020
галерия „Ракурси“, София

Мариана Маринова е назовала колекцията „Репортажи в цвят“, защото картините са вдъхновени от „трохите на живота“ (Радичков), малките неща, които не забелязваме – прозорец, кипариси, хортензии, влак, слънчев лъч, случайна сянка или отражение, мараня над градината. Тези непретенциозни сюжети хем са тук, в картините, хем постепенно изтляват и почти изчезват, разтворени в цветовете и погълнати от светлината. Някои картини ни канят да изчистим обувките и да влезем в техния светъл свят. Други остават спокойни като острови сред лунно езеро. В тях времето е спряло, а пространството – мистично.

Мариана Маринова рисува и слуша джаз, а четката ѝ танцува, движена от ритъма на Чарли Паркър. Интерпретационният принцип се чувства ясно в живописните серии. Особено поетични, те звучат и музикално. Чрез повторенията на темата и малките изменения в гамата и ритъма се създава усещане за протяжност във времето. Сякаш наблюдаваме неподвижен обект дълго време. Изгряват и залязват слънца и луни, минават ветрове и облаци. Можеш да спреш пред „Небесните пасбища“ и да тръгнеш след малката фигура на жената, изгубена сред кипарисите. Можеш да поискаш да си заточеник на острова на светлината – цикъл „Островът“. Можеш да се потопиш в трептенето на маранята над летните градини или да скочиш в движение в скоростния влак за Гент...

Мариана Маринова е художник с траен интерес към цвета и светлината – самите инструменти, тялото и душата, на живописта; при нея те престават да са средства. Превръщат се в цел. Първата асоциация, породена от вибрациите на мазките, ни води към поантилистите, които моделират формите и пространството с еднакво големи точки. Обаче армията от цветни петна на Мариана е жива и всяко петно се превръща в герой – има свое мнение, характер, форма и движение. Леонардо въвежда термина „всеобща светлина“ – божествената, всепроникваща. Собствена светлина излъчват и картините на Мариана. Художничката си играе едновременно и със светлината, и със сянката.

Събира и влюбва допълнителните цветове от спектъра

– оранжево със синьо, жълто с лилаво. Противоположните цветове се допълват, влизат в диалог, пеят, танцуват и ни изнасят спектакли. Мариана се учи от големите освободители на цветовете – постимпресионисти, фовисти. Следва уроците на любимите учители Иван Кирков и Андрей Даниел. Светлина, цвят и ритъм се структурират в добре обмислени композиции. Завихрят се и се извисяват, успокояват и затихват и пак изригват с нова енергия.

Енергията е перпетуумобилето в изкуството на Мариана Маринова. Тя владее физиката на светлината, химията на цветовете и алхимията на любовта към изкуството.