галерия „Стубел“
18 април – 3 май 2023

За Любомир Савинов, художник, който решително и последователно отстоява пластичните си убеждения, несъмнено си заслужава да се говори и пише много. Още в края на 50-те и през 60-те години на ХХ век той, неподдавайки се на наложената нормативна естетика, създава специфичен образен свят с мощни и неподражаеми образи. Отхвърлянето и неразбирането го съпътстват често, а приемането закъснява и идва чак през 80-те и 90-те на ХХ век. Първата му самостоятелна изложба е едва през 1987.

Затова настоящата му изложба в галерия „Стубел“ е наречена „Разминаване“ като

своеобразна метафора на живота на художника,

който сам го определя като липса на съвместимост с времето, в което живее. За разлика от предишните си изложби Любомир Савинов представя една камерна експозиция с произведения от 60-те и 70-те години на ХХ век във всички живописни жанрове. Селекцията и подреждането ѝ са изцяло идея на автора. Редуват се малки и големи формати в последователност, с пространство и въздух, помагайки на зрителя лесно да ги възприеме. Изложбата предразполага да се разглежда емоционално. Творбите нямат заглавия, както е в повечето представяния на художника, оставени са сами да говорят за себе си. Във всички тях основната концепция е свързана с изграждането на модел на вътрешния свят на човека. С помощта на обобщението, тъмния контур и лаконично използвания цвят художникът създава образна система от силни конструктивни фигури и обеми, а възприемащият попада в галерия от характерни образи. Независимо дали става въпрос за глави, фигури или фигурални композиции, те са родени от авторовото въображение. Неслучайно основно с тях е свързан и замисълът на изложбата. Дълбоко въздействащи, в тези фигури са стаени характер и индивидуално присъствие, уловена е поза и настроение. Малко и неточно е те да бъдат наречени „типажи“. Той не прави портрети, ако си припомним споделеното от автора в интервюта и разговори. Майсторството на Савинов е именно в това – със синтетичен език и с пестеливи изразни средства да се доближи до индивидуалното и да предаде задълбочено сложни душевни състояния, преминаващи в общочовешки.

Прави впечатление, че в изложбата преобладават женските образи. В неперсоналните глави често тъмната ограждаща линия с експресивен замах извежда форми и обобщени настроения. Нейното неспокойно движение предизвиква възприятията, спира погледа, привлечен от притегателната сила на контурния образ. С категоричен рисунък и изчистен цвят художникът създава веднъж острота и изразителен характер, а друг път в плавното движение на линията влага мекота и нежност или стаява дълбока носталгия. Често поставени в абстрактна и имагинерна среда, силуетите стоят близко и познато, замислени и замечтани. Обобщени, ъгловати, с пресилени черти, погледнати от различни гледни точки, те ни напомнят стилистиката на познати образци от историята на модерното изкуство. Именно с този похват авторът показва уважение и отношение към пластичната култура на новото време. В експозицията са включени няколко натюрморта и пейзажа, показателни за този тип произведения. Тук художникът използва интересен подход. За ефекта на тежест и вещественост основна роля изиграват плътните тъмни сенки, уедрените във формата обекти, гледната точка отгоре и плътният черен контур. Черното попива в сянката и полусянката на предметите;

места и вещи навяват усещането, че са извадени от миналото, препращат към друго измерение и време.

Пейзажите са изведени до фрагменти със структурно накацали едри сгради, а натюрмортите стоят скулптурно. Често в последните цветът е един и същ за обекта и средата, сякаш материите се взаимопроникват отвъд вещественото. Тази изложба още веднъж ни припомня, че Любомир Савинов е естет във всяко едно отношение. Прецизността и взискателността, с които работи, са видими в творбите му, а за художника те са водещи и в човешките взаимоотношения. И макар нещата да са от различен порядък, отнася ги и към себе си, и към околните. Художникът, сложен и дълбок като характер, и неговият индивидуален почерк трудно могат да бъдат представени в такъв лаконичен формат. Затова ще цитирам негови съвременници и колеги, които го познават добре. Надежда Кутева, негова приятелка и състудентка, казва, че той „не е от шумните имена“, но е „плодовит художник“, Александър Бешков го определя като „световен художник“ с „колосално“ творчество. Димитър Арнаудов обобщава: „Този странен, необикновен художник създава самобитно изкуство и сигурно не е случайна досегашната му съдба на самотник“. Журналистката Юлия Петрова в интервю го нарича „Явлението Любомир Савинов”, а Светлин Русев при откриване на предпоследната му изложба въвежда зрителя с думите „Случаят Савинов“.

Несъмнено представянето на Савинов няма да е пълно, ако не споменем, че освен голям художник, той е щедър, духовит, аристократичен. Аристократизмът му е тих и скромен и някак незабележим за околните. Изразява се в много неща, едно от тях е, че съхранява дълги години произведения на свои приятели като Маргарит Цанев и Иван Георгиев – Рембранда, които дарява на държавни галерии, дарява и свои творби. Прави го непринудено, дискретно, сякаш изпълнява обещание към пластичната ни култура.

Изложбата в галерия „Стубел“ показва, че Л. Савинов има много ценители и се радва на колекционерски интерес. Тя ни напомня, че за него има нужда да се направи още много, като например издание с изследване за цялостното му творчество и голяма ретроспектива. Така мястото му ще се открои убедително в българската култура като един от значимите български живописци с модерен изказ още от годините преди 1989-а. 

Мариана Аврамова

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03/ 2023, с. 13
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: