29 септември – 15 октомври 2021
СБХ – Шипка 6, зала 2A

В професионален аспект се възхищавам на Минко Попдимитров за няколко неща: за това, че е с постоянно, несекващо желание за работа; за това, че държи винаги нащрек творческото си въображение; за това, че не напуска никога измеренията на високопрофесионалните си пластически възможности.

Настоящата изложба не прави изключение, но в нея следва да добавим и още демонстрирани качества: необичайно широкото използване на различни техники – от компютъра и лазерния лъч (нещо като че ли в момента не особено рядко) до глината и порцелана, от живописната акрилна техника до употребата (този път абсолютно необичайно) на винила. Като че ли не остана материал, в който авторът да не е приложил талантливо умения и прозрения, които превръщат суровия материал в това, което наричаме изкуство.

Без преувеличение може да се твърди, че творческият път на Минко Попдимитров е необичаен.

Той не се движи в руслото на един тесен пробив в отделно направление

на пластическо изграждане и заковаване на специфичен пластически възглед, който да бъде следван неизменно и който се явява непрекъснато като запазена марка на художника. По-скоро обратното – неговите творчески усилия наподобяват движението на един широк фронт, в чийто обхват непрестанно навлизат и биват подложени на трансформации различни материали, различни техники, разнопосочни усилия за изказ чрез необичайни комбинации и необичайни заемки. Много трудно в една такава ситуация може да се определи какъв е обектът, който той създава – скулптура или живопис, или и двете. Същевременно в тези неуловими и трудно определими като видови характеристики обекти надделява естетиката на съзиданието – грабваща окото привлекателност, скъпоценност на изработката, прецизна дозираност на оптическото въздействие.

Минко Попдимитров / от изложбата

Не мога да не добавя и още плюсове на неговата експозиция – цялостно, равновесно от гледна точка на въздействието излъчване. Тук прозира универсалността на неговия талант. Ще се върна назад, преди много години, за да припомня една негова поразителна смелост – да направи пластики, които, потопени в аквариуми с техните живи обитатели, бяха изложени в залите с клетките на големите хищници в току-що откритата нова зоологическа градина в София. И досега това е най-необичайното експониране на изкуство, на което съм присъствал. Днес тази смелост не е намаляла – тя е насочена към разнообразните и необичайни материи, към невероятното хрумване на тяхното съчетание и непрестанното усъвършенстване на необичайния поглед към света. В изложбата е налице и своеобразно визионерство – компютърно възпроизвеждане на бъдещи пластики – най-доброто доказателство, че неговата прекрасна авантюра в света на изкуството, неговият път продължава…

Борис Данаилов