1 – 30 септември 2021
Пловдив

Националните есенни изложби в старинен Пловдив отново привлякоха вниманието на публиката с богатството от творчески интерпретации на авторите, обединени от темата „Прагове и белези“. В настоящото издание Галина Лардева, която за девета поредна година е куратор на форума, фокусира концепцията си върху „праговете като демаркационна линия между пространства, височини, време, състояния, емоции и белезите, стабилизиращи следите, които фиксират в концентрирана събитийност мимолетни и мигновено протичащи появи“. Селекцията на художници от различни поколения, които работят и се реализират на нашата и чуждестранната арт сцена, е отговорна задача, тъй като самият подбор на участниците по един или друг начин представя определени посоки и тенденции в съвременното български изкуство. Обединяването на автори, които са толкова различни като творчески търсения, е сериозно предизвикателство, защото, от една страна, кураторът има за цел да ги представи като творци с характерна индивидуалност, а от друга – да звучат единно в специфичната експозиционна среда.

В старинен Пловдив своите творчески проекти в областта на живописта, скулптурата, графиката, фотографията, рисунката и арт инсталацията представиха Ангел Гешев, Венцислав Шишков, Даниел Мирчев, Димитър Христович, Лиляна Караджова, Мирослав Живков, Нора Ампова, Светозар Бенчев и Явора Петрова. В опит да изведем някакви обобщения, свързани с темата на изданието, можем да кажем, че художниците уплътняват дълбокия смисъл на думите на големия руски филмов режисьор и сценарист Андрей Тарковски, че „художникът в творбите си пречупва живота в призмата на личното възприятие и показва в различни перспективи различни страни на реалността“, тълкувайки и пресъздавайки свидетелства за някогашно присъствие, за онези случки от миналото, които оставят незаличима диря в съзнанието и рефлектират в настоящето и бъдещето.

В двора на Балабанова къща върху автентични около 200-годишни дървени врати и прозорци от плевни, запазили патината на времето и следите от човешка ръка, Ангел Гешев създава експресивна живопис, населена със стилизирани обекти и структури, символи и глаголични знаци, постигайки своеобразно вплитане на различни хронотопи в една нова пространствено-времева реалност.

Светозар Бенчев / Ореол, обекти

Размисли за онези белези, останали в човешката памет, които съзнато или неосъзнато детерминират светоусещането и поведението на всеки индивид, поставя Явора Петрова с рисунките и няколкото живописни платна. В тях безплътни фигури в сложни ракурси, странни метаморфози на образи изплуват от повърхността (Балабанова къща, сводестата зала).

В Балабановата къща Светозар Бенчев показва два цикъла: „Като фрагменти от стара лента“ и „Обекти“ (един от тях е на бранда и рекламните материали). В първия цикъл, като създава алюзията за телевизионен екран поради специфичната си форма и размер 16 х 9 на творбите, представя фрагменти от познати и непознати произведения на западноевропейското изкуство, които използва като документ и на места надживописва. Във втория майсторски изведените керамични и порцеланови обекти провокират зрителя с алтернативната си гледна точка.

Димитър Христович / Призарчният влак

Лиляна Караджова изследва дуалистичната природа на човека (къща „Хиндлиян“, веранда) във фотограмите „Светли маски“ и „Дребни престъпления“, изпълнени със съчетаването на техниката на мокър колодий (тя доминира във фотографията в периода 1851 – 1880) и дигиталното проектиране. Тя прави дисекция на трансгресивното поведение на действащите лица чрез счупването на чашата, избора на предмет за действието и възможното свободно композиране на парчетата.

Пиететът към светлината, която се явява основен компонент за възприемането на видимото и трансформирането на обектите – морски хоризонт, водна повърхност с пълзящи проблясъци, светлината, която бележи граница и оставя следи с причудливи форми – се откроява в пейзажите, изпълнени в класическа маслена техника, и видеоинс-талацията „Нуждаем се от чудеса“ на Димитър Христович.

Младият скулптор Венцислав Шишков впечатлява с мащабността, усещането за динамика, устрем и постигнатия баланс между замисъл и форма в творбите (къща „Хиндлиян“, двор), съчетанието на различни видове материали – метал, мрамор, варовик, гранит, камък, стомана, керамика, характеризиращи се с фрагментарност, базирана на основни двойки: симетрия – асиметрия, чупливо – твърдо, логично – алогично.

С арт инсталацията във формата на спусната от горния етаж стълба (къща „Хиндлиян“) Мирослав Живков трансформира пространството, в което всеки посетител оставя следа, превръща се в елемент от инсталацията, защото чисто физически, за да разгледа цветните, изпълнени в ситопечат геометрични композиции, преминава през нея.

Лаконичните, изчистени от бъбривост антропологични скулптури от дърво (Къща „Мексиканско изкуство“, двор), за чието изработване Даниел Мирчев – Дъна използва дървени шишове, шперплат, бамбук, впечатляват с постигнатия ефект, подобен на растер, който раздвижва пространството, маркира онзи праг, пред който трябва да спреш в размисъл, за да продължиш по пътя си напред.

Самотата, отчуждението, изолацията като път за спасение и начин за откриване и преоткриване на себе си разглежда Нора Ампова в живописните серии, обединени под общото заглавие „Истории от облака“ (къща „Мексиканско изкуство“). „Историите“ продължават показаните в галерия „Нюанс“, София, през април 2021.

Освен широк диапазон от авторски интерпретации и медии Есенните изложби поставят много въпроси за изразните средства и целенасочените експерименти в решаването на пластически проблеми, за откриването на онази визуална форма, която да постигне най-силно въздействие и внушение.

Друг аспект е работата на куратора, който отговаря за постигането на културен диалог между автори и творби, за обединяващото звено в тези девет самостоятелни изложби; за творческата свобода и темата, доколко тя присъства и може ли да наложи някакви ограничения. А това от своя страна провокира и интереса ни какво ново да очакваме през 2022 в националните есенни изложби, които ще се състоят за 55-и път след първата в двора на Атанас Кръстев (Начо Културата) с акварели на Георги Божилов – Слона, дала началото на този утвърден, с впечатляваща история форум за съвременно изкуство в България.