15 – 25 октомври 2018
галерия „Арте“

Текстът е написан през 1998 г. по повод изложбата, посветена на 55-ата годишнина от рождението на Атанас Шаренков. Двайсет години по-късно столичната галерия „Арте“ показа творби на художника от близо 10-годишен период след 1988 г.
 
В петербургско мазе комуналка, в което влагата се стичаше зад библиотеката с книги, живееха бледи като пещерни растения мъж, жена и дете. Мъжът беше реставратор в Ермитажа, бил състудент от академията „Репин“ и приятел на Атанас Шаренков. Той ми предаде обемист разкъсан книжен пакет за Наско. Нямало да мине по пощата. Пренесох пратката с вълнението на конспиратор. Не беше дрога, нито икона, нито безценна антикварна вещ. В пакета бе нелегалното циклостилно издание на книгата на популярния на Запад руски богослов Леонид Успенски „Символика в православния храм“. Беше лятото на 1982. Пясъчният часовник на Наско неумолимо навлизаше в последното си десетилетие.
 
Висока камбанария
Наско беше многоетажна личност. Преподаваше ми в Художествената академия – технология на живописта. Тогава, в Петербург, осъзнах, че той бе допуснал нас, студентите, само в партера на своята интелектуална кула и само в притвора на духовния си храм. Ние обаче и там се озъртахме удивени и респектирани като деца в музей. Той беше почти на 40, но го чувствахме по-захласнат, по-вглъбен, по-отдаден на работата си от първокурсник. Беше обсебен от разнородните си интереси – реставрация, изследователски и научни занимания, но се отваряше пред всеки, който имаше същата страст. Беше особен, много различен и от сухия академизъм, и от лепкавата, псевдоартистична кръчмарска бохемщина. Наско изискваше от нас присъщите за него прецизност и коректност. Трудно ги намираше. А зад леката му иронична усмивка се излъчваше отчужденост от всичко злободневно, дребнаво и посредствено.
 
Полет на птица
Това е заглавие на негова картина. Погледнах я и си спомних походката му – бърза, устремена, някак летяща. Сякаш ни гравитацията, ни умората го ловяха. Движеше се „Между небето и земята“ и за краткото време, в което беше „там“, преди да отлети, свърши толкова много, толкова различни и на изключително високо равнище неща. Той успя да завърши и уникалния си събирачески и изследователски труд „Старинни трактати по технология и техника на живописта“ – два тома в четири книги. Първите две са отпечатани. Останалото е в ръцете на живите.
 
Паролата „Тютчев“
Тютчев е парола, емблема на едно отдръпващо се поколение русофили, влюбени в дореволюционната руска култура, без да се чувстват духом сервилни (преди) или прокажени (сега). Поколение от самотници. Шаренков интелектуалецът беше един от тези динозаври универсали.
А Шаренков художника аз открих в тази изложба, толкова години след фаталната катастрофа. Изложба, възможна благодарение на усилията на съпругата му, художничката Венера Константинова, на нейната воля да събере разпръснатото по галерии и частни сбирки творчество на Наско и да ни представи един великолепен, лиричен художник. Той участваше в почти всички общи и окръжни изложби, но неговите камерни и интимни картини за душата нямаха шанс в подобни мероприятия.

Голямоформатната, гигантоманийна агресивност ги натикваше с лакти по кьошетата. Беше им отнета тишината, чистото пространство – единственото, в което могат да съществуват. Всъщност Тютчев може да бъде парола и на изложбата. „Сияет солнце, воды блещут,/ На всем улыбка, жизнь во всем,/ Деревя радостно трепещут,/ Купаяс в небе голубом.“

Този стих, неговата музика и вибрации са точно музиката и вибрациите на ведрата като утро изложба. Той отразява живеца ѝ – нейното главно послание. Един от години мъртъв художник разкри чрез живописта си на живите, че ценното в този живот е самият живот. Приятелите дойдоха като на панихида, но си тръгнаха благословени.
 
Магическото пространство
Тези картини са толкова нежни и крехки, но и толкова силни. Като поляна с глухарчета. Характерният южнобългарски пейзаж с ниски заоблени хълмове и рехави горички, скупчени като овчи стада… Роса, мъгла, мека светлина, топла мараня над изорани ниви… И човешки копнеж, разпилян като зърно по „залутаните пътища“.
„Той пътуваше по света, но се вдъхновяваше само от родния пейзаж, обичаше да е сред природата, вятърът да е в косите му“, спомня си Венера.

Сюжетите са от България, но чувствителността на художника е така по руски дворянска и направо изнежена, че редом с реверансите към Иван Милев откривам обяснения в любов и към Филонов, и към Петров-Водкин – живописци с изтънчена четка. Картините на Наско се извисяват до една формално реалистична, но всъщност магично-онирична естетика. В нея обаче и най-абстрактните опити се конструират и градят по модела на живото – на растежа. Всеки сантиметър от плоскостта на картините е изработен така, както се везе невестино було.

Живописта на Наско е пропита с православие.

Оплодена от иконата, но от нейната не външна, а вътрешна същност. Като икона и тя е правена с чисти ръце и добри помисли. Като икона е блага и неагресивна. Като на икона пространството и е субективно, а не обективно. Художникът Шаренков не злоупотреби с експерта по икони Шаренков, за да произвежда на конвейер платна в така спекулативната „модернизирана интерпретация на иконната пластичност“. Той не вплете отломки от икони в псевдоинтелектуални и живописни терзания. Знаеше, че е светотатство.
 
Птичи поглед
Хоризонтът в повечето картини е „поглед отгоре“. Акварелите са ефирни като самодивски сън. Навсякъде се чувства приказното, но то няма вулгарното експлоатиране на фолклора. Рисунките с туш-лави са като видения през заледен прозорец. Маслените картини имат същото леко, ефирно излъчване на пролетен вятър или звезден покров. Едно калейдоскопично пространство – панорама от спомени, сънища, снегове…
Наско е боравил с материалите сякаш са живи същества. Той ни учеше, че физическият живот на картината трябва да гарантира духовното и оцеляване или поне да осигури шанса за това. Живопис-
та му е пример за този синтез.

Някои композиции излизат от жанровата рамка на пейзажа. Те звучат притчово, някак по радичковски, но по-елегично. Лабиринти с дяволи, ангели и залутани фигурки. Сигурно ние изглеждаме на художника така, погледнати от небето.