Галерия „Нюанс“
21 юни − 8 юли 2018

За Яна живописта е чисто и светло място, в което тя излиза от „тук и сега“, от своето житейско, обществено и академично битие, за да срещне съкровената си самота и човешка тишина.
Тези картини са вслушани в звучността на цвета като душевна и духовна вибрация. Излизането в крайно абстрахирани пространства минава през опознаваеми силуети на църковна архитектура или свещена утвар, като откровени ориентири на движението към чисто емоционално-духовните измерения на живописта. Цветната атмосфера на тези картини е доминирана от водещ син цвят в колоритни съзвучия на жълти, розови и светли охри – пречистени стойности, работещи основно с небесна символика на цвета. Като контрапункт участват червени, оранжеви и зелени, за да ни събудят за страстите на сетивното.

С картините си Яна ни води по следите на своите духовни предчувствия, води ни по местата, където е откривала знаците на своите интуитивни прониквания в задграничното. В тази „топография на свещеното“ тя намира причините да бъде художник като форма на съкровено откриване към себе си, като откровение и споделяне с другите. Нейните естетизирани и одухотворени живописни пространства проникват и приютяват, изпълват ни с неопределено очакване за събитие, случка от друг онтологичен ред. Така естетическото раздвижва духовното ни любопитство към невидимото, неопределимото, неназованото, изпълва усещането ни за екзистенциална самота с упование в един друг хоризонт на хармонична цялост.
Естетическото като нравствена и духовна победа е артистичният призив на живописта на Яна Костадинова.