Любовта ми към природата, склонността ми към ненасилие, предразположението ми към вегетарианство и аскетизъм, възпитанието ми  в уважение на истината естествено насочиха интересите ми към йога, Индия, Махатма Ганди. В идеите на Ганди аз огледах собствените си възгледи за света и живота. Така, той засели в мен своя дух и аз не преставам да се възхищавам от неговия критерий за човека: „Човекът е човек дотолкова, доколкото е работил за доброто на хората.“

Хората се сещат за великите личности само във връзка с годишнини от тяхното рождение или смърт. А би трябвало да живеят с духа на техните идеи ежедневно и всеки ден да им отдават своята признателност. Портретът на Махатма Ганди направих преди години, без конкретен повод, като лична почит към него. Това беше и една от причините Министерството на транспорта и съобщенията да ми възложи проектиране на пощенска марка за 150 години от рождението му. Портретът е непретенциозен опит Махатма Ганди да бъде показан като

обикновен човек – греховен, дегероизиран, скромен, аскетичен, естествен, непосредствен, непринуден...

Всички акцентират върху политическата дейност на Ганди и ключовата му роля в борбата за независимост на Индия. Величието на Ганди обаче, неговата необикновеност, е в това, че той е обикновен, редови, простосмъртен и остава такъв до края на живота си. Той е лидер (ако тази дума въобще е подходяща за него), който не използва никакви прийоми, за да печели сърцата на хората, който търси преди всичко себе си и истината, който винаги е в жертва на тези, които води или по-скоро на тези, които го следват. „Докато човек доброволно не се постави на най-последно място сред себеподобните, за него няма спасение.“ – пише той в автобиографията си. И още: „Ако искаш да намериш себе си, трябва да се загубиш в служене на другите“. Ганди е по-скромен, въздържан и аскетичен от всички. Това е, може би, единствения случай в историята, в който посветеният на другите (в обществения и политически живот) наистина е такъв без никаква демагогия, а личния му пример е кристален и безукорен.  Затова, колкото и съвременният човек да му се възхищава, примерът на Ганди е чужд, далечен и нежелан в нашия модерен свят насърчаващ портеблението, консумацията, разточителството, социалното разслоение, фалшивия блясък, ефимерния успех, егоизма, позата...
 
Марката е оформена с детайл от портрет на Ганди, който съм правил преди 4-5 години. Освен необходимите и задължителни реквизити (номинал, текстове и др.) композицията съдържа флага на Индия и думата сатяграха (привързаност към истината, култ към истината). Написана на хинди, тя застъпва част от челото на Ганди. Това е опит образно да се напомни за най-същественото в идеите на Махатма Ганди –  неговото откритие, с което той събира симпатиите и подкрепата на световната общественост. В своята автобиография Ганди отбелязва важността на тази дума, която трябва да обозначи смисъла на неговата обществена дейност. По тази причина той обявява конкурс сред съмишлениците си и след необходимите консултации избира точно нея – сатяграха. Макроотсечката от портрета е стремеж да се подскаже за величието на тази личност, която не се побира в рамките на нашите представи за света и човека. Заедно с това очаква се състоянието му да внушава неговия аскетизъм, сдържаност, смиреност, благородство, всеопрощаващо великодушие, чистота на помислите, безмерно човеколюбие и алтруизъм. Силният контраст на червеното и черното с графичната си сила е намек за екзотичната култура на Индия, както и за победата на светлината, събуждането на съвременна Индия и нейното възраждане.