Галерия (9)

Агнес Волковиц (Германия) / Трябва да хвана риба – паниран спомен за вечеря (фрагмент)

Осмото международно триенале на графиката бе открито на 25 ноември 2019 г. и продължи до края на януари 2020 година в изцяло обновените и разширени изложбени пространства на СБХ на първия етаж на „Шипка“ 6. Многобройните зрители имаха възможността да видят селектираните от международно жури творби на 178 автори от 38 държави с над 400 графики. В рамките на триеналето в галерия „Сан Стефано“ бяха представени изложбите „Съвременна испанска графика“ с куратор Педро Галилея (Испания), „Графика от Близкия изток – проф. Ратеб Шабан (Йордания) и студенти“, както и самостоятелната изложба „Контрол на невъзможното“ на хърватина Едвин Драгичевич.

Носителят на Голямата награда от предходното триенале Камен Старчев откри изложбата си „Без звук“ в галерия „КО-ОП“.

+++

НАГРАДИ НА ОСМОТО МЕЖДУНАРОДНО
ТРИЕНАЛЕ НА ГРАФИКАТА – СОФИЯ 2019
Международно жури в състав:
Буян Филчев, Едвин Драгичевич (Хърватия), Любен Генов, Педро Галилея (Испания), Ратеб Шабан (Йордания), определи следните награди:
 
Голяма награда
Джанг Хюей, Китай
 
Две равностойни награди
Агнес Волкович, Германия
Андреа Серафини, Италия
 
Награда на „Директа“, представител на хартии „Фабриано“
Чавдар Гюзелев, България
 
Номинации
Томас М. Кукаваски, Полша
Гарсия Марко, Мексико
Виктор Мануел Ернандес Кастильо, Мексико
Евелина Колаковска, Полша
Павел Квятковски, Полша

+++

Международното триенале на графиката в София, което съществува вече четвърт век, бе основано и стартира през 1994–1995 година, инициирано от секция „Графика и илюстрация“ и утвърдено от Съюза на българските художници. То получи подкрепата на Министерството на културата, Столична община, Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ и беше проведено под патронажа на президента д-р Желю Желев. Любезно съдействие оказаха във времето и други институции, като Национален фонд „Култура“, Държавен културен институт към МВнР на Република България, Американски център, Френски институт, Гьоте институт, Словашки институт, Унгарски културен институт, Чешки център, Асоциация „Арт-диалог“ Франция, Швейцарска фондация за култура „ПроХелвеция“, „Култур Контакт“ – Австрия, Фондация „Поддържане на изкуството в България“, фондация „Славяни“ и други галерии, частни лица и спонсори.

Триеналето в София се появи в много трудните тогава условия на икономически и социален преход, като имаше риск културната общественост в страната и самите артисти да останат в регионална изолация или културният мост с останалия свят да стане отново еднопосочен, тъй като и съдбата на биеналето на графиката във Варна към този момент също беше неясна. Още от първото издание на триеналето се очерта и неговият характер на

артистична платформа с широк диапазон от автори,

които представят различни стилови, технични и технологични принципи, както и иновативни концептуални подходи. В неговите рамки се реализират и кураторски проекти, както и съпътстващи изложби от други творчески сдружения и асоциации, свързани с графичните изкуства. Във всяко следващо издание на триеналето се реализира и самостоятелна изложба на носителя на голямата награда от предходното. Наградите се определят от авторитетно международно жури.

Създадена е прецизна система на селекция на автори и творби, като целта е да се допускат само безспорно качествени произведения на печатната графика, съобразени със съвременните тенденции. Общо е мнението на известни критици на изкуството, медиите, публиката и артистите, че нивото на триеналето е много високо и отразява пълния спектър от тенденции и търсения в съвременната графика. То дава възможност на много млади автори да се изявяват пълноценно на високо международно ниво. А това означава, че изкуството на графиката е живо.

+++

ПРИСЪСТВИЕТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ИЗКУСТВА ВЪВ ФОРУМИ ЗА ИЗЯЩНА ГРАФИКА

Румяна Карастамова

2019 година може да се нарече година на графиката. В страната се проведоха много форуми, насочени към класическата печатна графика. Най-мащабните от тях са Международното биенале на графиката във Варна, открито в средата на август, и Триеналето на графиката в София. Тази есен в столицата се откриха множество графични изложби с български и чуждестранни автори. Всички тези събития доказват огромния интерес към тази форма на изкуство и силното ѝ развитие днес. Това е най-подходящият момент да се направи анализ на българската изящна графика и форумите, които се провеждат.

От всички тези събития ще се спра на биеналето във Варна и триеналето в София. Сред селектираните произведения виждаме както класическите техники – гравюра на дърво, литография, суха игла, офорт, така и дигитален принт, офсет и др. Темата, която ще засегна в следващите редове и се надявам да се превърне в отворена дискусия, е за навлизането на дигитално генерирания дизайн във форумите за изящна графика.
Много са факторите, които привличат един художник към графиката. От специфичната, интимна връзка между художника и материала; предизвикателствата, които поставя матрицата; магията на отпечатването; дори странната любов към черното мастило и миризмата на грунд и кореселин. Много графици напълно отричат методи на печат, при които художникът не си изцапа ръцете. Аз ще се спра на работата в детайл. Открай време художници и любители се възхищават точно на това свойство на графиката – да се създаде произведение, толкова детайлно, че да бъде почти недостижимо за човешко око. Поколения художници са гравирали дни и нощи през увеличително стъкло, за да постигнат най-фин щрих с иглата. През последните десетилетия размерът на графичните листове драстично се вдигна, но отношението към детайла си остава същото. В резултат на това произведенията стават все по-многослойни. Отдалеч зрителят вижда общата, едра форма на композицията и колкото повече се приближава, толкова повече елементи и детайли от нея излизат, или обратното – зрителят се загубва от близкия поглед, но намира нови форми. Това създава не само нов облик на графичното изкуство, но и ново разбиране за детайла в него. В съвременната графика често художниците максимално се стараят да избегнат следата от резеца, иглата, да създадат материалност, чужда на рисунката с молив и туш. Понякога именно този път отвежда автора до способите на дигиталните изкуства.
Графиката винаги се е влияела от иновациите в печата. Много техники и похвати са открити, за да послужат на индустриалния печат. През последните десетилетия в България виждаме все по-силно влияние от фотографията и дигиталните изкуства. Все повече художници, дори тези, които отричат дигитализирнето, се възползват по един или друг начин от новите похвати. Често рисунките се сканират, за да се вдигне или смали размерът им, за да се прехвърлят точно върху матрицата. Можем да видим смесването на дигитални обработки както с литография, така и с офорт, висок печат, офсет и т.н. Дори в биеналето на графиката във Варна, което е насочено към класическите графични техники, виждаме дигитална намеса в повечето български произведения. Те се разпростират от включването на елементи, до изграждане на цялата композиция. Често компютърно генерираният дизайн се прехвърля върху матрица и се печата като класическа литография или офсет само за да се приема произведението като оригинал. Друг път се подписва като „смесена техника“, за да мине селекцията на изложба, в която не се допуска дигитален печат.

Триеналето на графиката в София е перфектен повод да се повдигне темата за

дигиталното изкуство и мястото му във форуми за изящна графика.

Не става въпрос за спора дали да бъдат приемани или не произведения в тази техника – те вече присъстват. Дали един компютърно генериран дизайн е прехвърлен на матрица, или директно печатан от електронен файл няма значение, ако крайният резултат е един и същ. Смятам, че подобно на всички останали техники в графичното изкуство и в дигиталния печат трябва да има определени изисквания за качество. Както е недопустимо да бъде селектирано произведение, изпълнено във висок печат, но не добре намастилено или на валяци, пребърсан офорт, отпечатък с видимо разминаване на цветовете и т.н., така не бива да бъдат допускани графики, които са пиксилизирани, размазани или с други дефекти от оразмеряването или печата. Отношението към детайла е характерна черта на художниците графици без значение в каква техника работят.

Графичното изкуство се развива бързо и с всяка изложба виждаме разширяване на регистрите, в които работи. Изящната графика все по-силно се влияе от плаката, графичния дизайн, фотографията. Чрез форуми като Биеналето на графиката във Варна, Триеналето на графиката в София и множеството по-малки графични изложби трябва да се запази изкуството на изящната графика, но не само като класически техники, но и като естетическо търсене. Графиката винаги е имала свой, особен усет към детайл и композиция, които трябва да се съхранят.

+++

КЪДЕ ОТИВАТ ОБРАЗИТЕ? ГРАФИЧНИЯТ ОТПЕЧАТЪК ДНЕС. ОТ СЪСТОЯНИЕ НА ТРАНСГРЕСИЯ КЪМ СЪСТОЯНИЕ НА НЕОЧАКВАНОСТ

Петер Цанев
 
Има нещо митологично в усилията за предефиниране и преоткриване на идеята за графичното изкуство днес. Може да се каже, че графичният печатен образ е някъде извън времето, като оцеляла реликва, която се движи в своя недосегаема орбита, и в същото време тази негова траектория сякаш е способна неочаквано да пресича днешния ден, като предизвиква осветяващи визуални истини.
През първите две десетилетия на XXI век графичното изкуство трябваше да отстоява своята автономна територия и своята актуалност срещу господстващата парадигма на „пост-медиумното състояние“ на изкуството и глобално наложилата се теза, че съвременното изкуство не може да се основава на специфична медия. Графичният отпечатък не само трябваше да защити своя статут на съвременно изкуство, но трябваше да преодолее противоречията между старите и новите технологии чрез разширяването на вътрешните си ограничения и възприемането на нови трансгресивни енергии.

Печатната графика като форма на комуникация и метод за приближаване към визуалното продължава да вълнува много художници в днешната дигитална култура, доминирана от екрани и виртуални реалности. Опитът на всички тези художници

не е бягство от технологичния свят, а все по-динамичен диалог

със сложните измерения и проблеми на този свят, които не са били достъпни преди при съществуващите режими на виждане.
Въпросът е какво днес отличава произведенията на печатната графика от другите произведения на изкуството? Може би няма да е преувеличено, ако кажем, че графичните изкуства са приели предизвикателството да навлязат в един бъдещ свят на сливане между изкуство, наука и технологии, където организирането на визуалното е свързано с едно все по-холистично притежание на образите.