1 – 28 май 2022
галерия Credo Bonum, София
Най-новата изложба на Венцислав Занков „Още са тук“ се състои от 13 непоказани досега фигури от чугун, застинали прогорени в различни емоционални състояния. Както той уточнява, макар „Още са тук“ да обединява 60-годишнината на твореца с излагането на тези произведения, създадени през последните две години, това не е ретроспективна, а проспективна изложба. И добавя: „Живият художник не може да бъде историк на себе си, защото винаги е вече с една крачка извън рамката.“
Отразявайки способността на твореца да превежда идеите си в пространството, тези фигури, сякаш хванати в капана на необичайни начини за конфронтация между идея и материал, изследват напрежението между способността на човешкото тяло да се изразява чрез движение и принудата на материала да задържа и запечатва.
Естетическо и концептуално продължение на „Последните граждани на Кале“, тази изложба разкрива перспективата на настоящите и бъдещи вълнения на обществото. Тук художествената практика на Занков се задвижва от интуитивно изследване на чугуна. Виждаме всички белези от изливането на материала – линиите на шевовете, несъвършенствата на отливането на творбите, които са сякаш изгорени. Обединявайки затвора на чугуна с демонстрация на личното състояние, фигурите са огънати, протегнати, втвърдени и оголени като страдащи тела, подобно на вкаменените жители на Помпей. Тази изложба не е естетически отговор на актуални в момента събития, а
художествена рефлексия на самото съществуване,
на екзистенциалните същности и смисъла на живота, касаейки битието в най-основната му форма. Това е диалог за съществуването на щастието, търсенето, страданието и метафоричното изгаряне на човека в този процес. А защо още са тук? Защото нищо не изчезва, за да отмине завинаги – човекът остава завинаги и продължава пряката си среща с живота – оголен, самотен, изгорен и прояден от страдание и изпитания.
Велизара Иванова
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 02 / 2022, 51 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
+++
За автора
Венцислав Занков е роден през 1962 в София. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“, специалност Скулптура (1988). Доктор по изкуствознание с дисертация на тема „Тялото на художника в изкуството на прехода“ (2013). Магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“, НБУ (2016). Учител по рисуване в ССХУПИ в София (1991 – 1992). Хоноруван преподавател в Нов български университет в София (1997 – 2008). Редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства“ към НБУ (от 2009). Главен асистент там (2014). Доцент в департамент „Визуални изкуства“ към НБУ (2017). Хоноруван преподавател по скулптура в Националната художествена академия (2010).
Основава мейлинг лист за изкуство, култура и комуникации – zetmag.org/elektrik_bg. Съосновател на Център за медийни изкуства „Интерспейс“. Завеждащ направление „Университетски уебсайт“ на Нов български университет (2003). Съосновател и председател на УС на сдружение за рискови стратегии и проекти „Е80“. Основава, организира и модерира дискусионен клуб „На тясно“ в клуб „Хамбара“ в София (2004 – 2008). Главен редактор на вестник „39 грама“, издаван от него съвместно със сдружение „Е80“ (2005 – 2008). Главен редактор на „Изкуство и България“ (от 2007). Редактор на сектор „изкуство“ в ontheweb.bg (2008). През 2009 основава „Фондация за съвременно изкуство „Венцислав Занков“. През 2010 учредява и връчва Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков“. Президент на Асоциация „Изкуство в действие“ (1992). Председател на Управителния съвет на Сдружение „Е80“ рискови стратегии и проекти (от 2004). Консултант на Фондация „Психотерапия 2000“, която е член на Федерацията на Европейските психодрама тренинг организации (FEPTO) (2014).
Член на Съюза на българските художници от 1991.
