СБХ :: Необикновеният фюжън на Димитър Трайчев

Ретроспективна изложба

ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна
декември 2022 – февруари 2023

През 1971 Димитър Трайчев завършва Националната художествена гимназия в София и иска да продължи образованието си в Прага, където ще следва неговата любима Мария Зафиркова. Но съдбата решава друго и Трайчев се озовава в специалност „Пространствен дизайн“ на Строгановското висше художествено-промишлено училище в Москва. През 1977 той е вече във варненската артистична общност, която по това време е особено силна и модерно мислеща.
Творчеството му като графичен дизайнер, което започва още тогава, е огромно и неизбродно – стотици плакати в сферата на театъра, операта, музиката, джаза, оформления на книги и каталози, дизайн на тв предавания, сайтове, електронни издания, интериорни и сценични пространства, на изложби, фестивали и биеналета. Оригиналността на визуалните идеи, ясната знаковост и яркото образно внушение, високата шрифтова култура и безупречният вкус много бързо превръщат Трайчев във водеща фигура и изключителен авторитет в тази сфера, и то на национално равнище.

Ретроспективната изложба във Варненската галерия обаче се фокусира върху

творчеството му като създател на живопис, графика, рисунка и концептуални инсталации.

Представените работи безусловно опровергават често повтаряното от самия Трайчев твърдение, че той е преди всичко графичен дизайнер.
Първите негови живописни картини са от 1977 – „Батак 1“, „Батак 2“, „Портрет на Мария“ – и те показват особена твърдост, категорична композиционна структура, ясни и грижливо подредени форми в картинното поле. Очевидно усвоените принципи от графичния дизайн се отразяват силно в тези първи творби. Само след една година Трайчев смекчава живописната форма и преодолява първоначалната плакатна твърдост и линеарност. Тази стилова промяна се установява и в работите му от началото на 1980-те години – в поредица портретни изображения на Мария, на режисьора Станчо Станчев, на самия него. В два свои автопортрета от 1981 и 1982 художникът използва дефокусирана фотография, при което границите на лицето са силно размити и разместени – ефект, който кара изкуствоведите да говорят за „Бейкъново влияние“. А всъщност причината е фотографията, която Трайчев обича и често използва в своите по-късни концептуални творби.
В картината „Петък – пазарен ден“ от 1984 се появяват реди-мейд елементи, като автомобилен номер, при това държавен, и преплетено на кръст въже, пробиващо платното. За онези времена това е доста смело, социално-критично и съвременно изразяване.

Във втората половина на 1980-те години Димитър Трайчев се занимава активно и с графика. Впечатляваща е поредицата от сериграфии в абстрактно-конструктивистичен стил с интензивни и звучни цветове – „Процес“ 1, 2, 3 от
1987. Тогава е създаден и известният цикъл голямоформатни сериграфии, наречен „Без свидетели“ (заглавие на филм от Никита Михалков), в който той композира и съпоставя вертикално и праволинейно геометризирани зони и структури в доминираща сиво-черна тоналност с жълти акценти. Те са внушителна алюзия за грамадни и могъщи сгради, враждебни на хуманната душевност, предизвикващи драматични социокултурни и екзистенциални интерпретации.
Тогава се появяват и изразителните му рисунки с темпера, акрил, туш и пастели – абстрактни, свободни, импулсивни („Паритет“ 1, 2 от 1989). В тях също се очертават триъгълни и правоъгълни линеарни форми, насищащи пространството с енергия, движение и интензивна хроматичност. Бях свидетел как през 1994 в една голяма изложба в Шафхаузен, Швейцария, бяха откупени три от четирите голямоформатни рисунки на Трайчев, направени върху нарочно измачкана хартия. Зрителите бяха привлечени и респектирани от професионалното равнище, естетическото качество и артистичната свобода в тях.
През 1990-те години в рисунките, живописните картини и графиките му често се появяват едро изписани думи – FIRE, EXTENSION, EXIT, NO EXIT, STELA, DRIVE, RECYKLE BIN и пр., които силно концептуализират абстрактните изображения. През 1994 Трайчев рисува цветните си композиции върху три разгънати кашона и създава много сетивни като материя и пространствени като експониране съвременни творби. Две от тях са в колекцията на СГХГ – „Пътят на циана“ и „91 стъпки на прехода“.
След 2000 Димитър Трайчев прави по-мащабни концептуални инсталации, с които участва много успешно в изданията на фестивала за визуални изкуства „Август в изкуството“ – „20 години, 20 минути“ (2000), „Гаражна история“ (2004), Dream (2006), Given up (съвместно с Мария Зафиркова, 2008). В тях той комбинира живопис, фотография, видео, обекти, реди-мейд, дори звукови и музикални елементи. Въображението му е неудържимо. Той интерпретира художествено и концептуално дори личните си здравословни премеждия и страдания – катастрофи, падане при планински туризъм, счупвания по тялото му и пр. Това е достойно за адмирации, крайно артистично, почти мазохистично, интелектуално-иронично отношение към собствената му телесност и уязвима човешка природа.
Една от най-новите му творби е Lorem Ipsum, представена в художествения форум на Варненската галерия „Изкуството като противодействие“ през 2022. Представлява два големи дигитални принта, в които художникът

използва мотива с молитвено събраните ръце от Дюрер, като ги облича в медицински ръкавици и после ги разтопява във вибрацията на електронните пиксели.

Една изразителна концептуална работа за изместването и заместването на класическите образи и съдържания, които са преобразени и погълнати от могъщите дигитални технологии.

Представата за личността на Димитър Трайчев не би била пълна, ако не се спомене музиката, която е нещо специално и определящо в неговия живот. Трайчев е дълбок и страстен познавач на съвременната музика и особено на джаза. Ще разпознаем страстта към музиката в силното и темпераментно чувство и ритмиката, изпълващи творбите му. Ще усетим богатия звук в колоритните му хармонии. Бих казал, че той е забележителен фюжън артист, който умее да смесва, да комбинира и да импровизира визуалните тонове в изкуството си. Ретроспективната му изложба във Варненската галерия е мащабна и великолепна рефлексия на неговите артистични и личностни достойнства.