26 октомври – 11 ноември 2021
Зала „Райко Алексиев“ – СБХ, София

Инициирана от Тодор Стайков, Националната изложба-конкурс за живопис и скулптура за втори път представи млади автори от цялата страна. Конкурсът предвиди награди – стипендия или изложба. На откриването бяха наградени победителите в конкурса по оперативна критика на Млади български художници по повод изложбата „7 х 5 х 3“. В този контекст събитието е част от значим дългогодишен проект за насърчаване на изследователския интерес в сферата на живописта и скулптурата.

+++

Персоналният разказ

Предпочитан в живописните творби е личният разказ. Главните герои и събитията в много от наративите идват от всекидневния живот. Психологизирани автопортрети на Северина Даниелова и Северина Енева с лирична нотка до героичен и почти митологизиран образ на Дина Стоев, епопея на въртящата се пералня и екзотичния свят с фантазни образи и алегории на Думисани Карамански. Вълшебната интеракция с технологиите, своеобразните илюстрации на Йордан Велков към въображаем дневник. Близки до персоналния наратив са и картините на Елеонора Терзиева, представящи индивидуализиран поглед към света.

Думисани Карамански / Самотно е да си на Луната

+++

Безвремието

Субективна категория, непротивостояща на личния разказ, но заслужаваща внимание като компонент, развиван съзнателно, е безвремието. Фактор за внушаването му във визуалните творби е създаване на неудовлетворена заявка за присъствие. Такова е безвремието на Ангеларий Димитров. Породено от тревожност и обърканост безвремие виждаме при Елица Василева. Трети вид безвремие се ражда в изолация – минималистичните рисунки с илюстративен характер на Нора Ампова.

Ангеларий Димитров / Urban environment II

+++

Природа, екология, общество

Съществено място в търсенията на младите автори тази година заема пейзажът. В ефимерните си природни картини Ивана Петрова нетърпеливо търси светлината, докато Юлиян Станкулов се дистанцира от директната репрезентация на натурата върху плоскост, за да представи амбивалентността на понятието природа. Природата е вдъхновение и обект на изследване в трите метални пространствени творби на Николета Иванова и маслената живопис на Гергана Табакова.

Александра Маринова / Дихание

И тази година екологичните проблеми вълнуват младите автори – „Дихание I и II“ на Александра Маринова „третира крехкото Равновесие между природа и човешко присъствие. Природата се задъхва, човекът издъхва“. „Създания от стомана“ на Петра Димитрова показва нов, индустриализиран облик на природата. Анжела Терзиева разглежда контакта с околната среда през по-различна призма – на зависимото от външния свят човешко същество. Част от екологичния проблем е и хиперконсуматорството, към което препращат Ялджун Тезджан и Силвия Богоева.

Силвия Богоева / Презадоволеност

+++

Не всичко е фигура

Градските пейзажи на Калия Калъчева със своите редуцирани геометризирани форми и неонови, металически повърхности пренасят диалога на по-абстрактно ниво. Образите на Димитър Бочуков се раждат от несъзнавани драскулки. Сюрреалистично изглеждат и животинските останки, чезнещи в империята на мравките, на Йоанна Тафкова. Петер Чиновски редуцира формалното в код, олекотен от послание. „Пространство“ на Шабан не носи семантична натовареност, но няма общо с целенасочената абстракция от нея, подобно на скулптурата на Валентин Митов. Опити за търсене на облик за нематериалното са „Време“ и „Плетеница на съзнанието“. Фигуративната абстракция на Явор Костадинов, интерпретацията на допирна точка на Калина Мавродиева и „Композиция“ на Мартин Трифонов са други примери за дематериализация.

Изглед от изложбата

+++

Още теми

Птиците на Михаела Каменова канализират изобразително-пластичния потенциал на грубия метал в алюзия за свобода и лекота. Различни по внушение са птиците на Марк Бойчев. Темата за тежестта на правилния избор в „Последен шанс“ и триптиха „Зараза“ на Елизар Милев. И още – малки религиозно-битови пластики на Стефан Коцев, дървени минималистични скулптури, наподобяващи рисунки с една линия на Деница Дакова.

Поглед в изложбата

+++

Заключение

Търсенията на младите автори са разнопосочни – на едно място разпознаваме визуалното като концептуално в своето съдържание или в съзнателния си разрив с всякаква концепция, на друго разпознаваме визуалните медии изключително като изразно средство; някъде визуалното е източник на интимна история, другаде е средство за изразяване на социална позиция; преобладаващ интерес към натуронаподобителната образност и произведения, работещи с абстрактни понятия и изобразителни системи. Работите са селектирани от проф. Валентин Старчев, проф. Десислава Минчева, Димитър Генчев, проф. Емил Попов, Любен Генов, Мария Василева, проф. Станислав Памукчиев, Стоян Дечев.

+++

Комисията присъди две награди по 4000 лв. на Думисани Карамански и Валентин Митев. Награди изложби получиха от СБХ Анжела Терзиева и Марк Бойчев, от галерия „Арте“ – Силвия Богоева и Мартин Трифонов, и от галерия „Слон“ – Трендафила Трендафилова и Соня Радева. С тайно гласуване помежду си участниците избраха получателите на двете награди на участниците (всяка една по 2000 лв.) – Калия Калъчева и Михаела Каменова.