Интериор от XIII Обща художествена изложба, 1940
Галерия „Райко Алексиев“
25 юни − 28 юли 2018
Проектът „Живата изложба“ се реализира с финансовата подкрепа на Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. на Национален фонд „Култура“. Той прави опит за реконструкция на историята на галерията на ул. „Раковски“ 125 в образи от архивни документи – снимки, статии от вестници и списания, филми. Организираните в пространствата ѝ изложби – общи художествени, колективни, индивидуални, гостуващите чуждестранни изложби се превръщат през годините в едни от най-значимите събития в художествения ни живот. Още от създаването си галерията става място за активни и многобройни международни контакти с европейски творци и сродни организации, доказвайки, че българското изкуство е неотменна част от културната карта на Европа. Преди 8 десетилетия, на 24 март 1940 г., на ул. „Раковски“ 125 врати отваря изложбеният салон на Съюза на дружествата на художниците (СДХБ), чийто наследник е Съюзът на българските художници. В XIII-та Обща художествена изложба – първата в новия салон, са изложени 291 творби от 169 автори. Тя е посетена от 20 000 души. Във в. „Зора“ (брой 6233, 1940) пишат: „Съюзът на дружествата на художниците вече разполага с една твърде обширна и идеално отговаряща на всички необходими условия за излагане на картини и скулптура галерия.“
Средствата за построяването на галерията са събирани в продължение на 15 години от отчисления от продажби на творби на членовете на СДХБ, финансова помощ е получена и от държавата и общината. Първите постъпления идват от организираната по инициатива на Алфонс Муха в първата половина на 1926 г. в Прага представителна изложба на българското изкуство. По-късно тази изложба е пренесена и у нас, но поради липса на специално място е експонирана в залата за нумизматика в Народния музей. По този повод комитетът за уреждането на българската изложба в Прага, в който влизат Андрей Протич като директор на Народния музей, Александър Божинов, Стефан Баджов и Борис Денев – делегат на Министерството на народното просвещение, Александър Андреев, представител на дружество „Съвременно изкуство“, Васил Захариев от „Родно изкуство“, Борис Митов от Дружеството на художниците в България, Петър Морозов от Дружеството на независимите художници, се ангажира с изричната задача да основе фонд „Изложбено помещение“. През 1938 трима представители на Съюза на дружествата на художниците в България купуват от предприемача В. Трънкаров терена, а арх. Милко Бичев проектира сградата и изложбената зала. Комитетът е изпълнил своята мисия. В центъра на София, на ул. „Раковски“ 125, се „ражда“ първото пространство в България, построено с единственото предназначение да експонира художествени творби.
Месец след XIII-та ОХИ в салона на Съюза на дружествата на художниците в България е открита изложбата „Съвременна френска живопис“. В столицата оживява духът на френското изкуство чрез майсторите на импресионизма, фовизма, кубизма, сюрреализма.С тази изложба се поставя и началото на българо-френската спогодба и бъдещо културно сътрудничество – организиране на ежегодни изложби в Париж и София. В началото и средата на 1940-те години са подписани културни спогодби с Германия, Италия, Гърция, Унгария, Словакия, Хърватска, които предвиждат и реципрочни уреждания на художествени изложби.
Неоспорим факт е устойчивостта на галерия „Раковски“ 125 като институция. Независимо от историческите превратности, тя никога не променя първоначалното си предназначение, заявено в нормативните документи на СДХБ и Комитета на фонд „Изложбено помещение“ още при проектирането ѝ. Изложбеният салон на ул. „Раковски“ 125 е най-дълго съществуващата галерия в България, която не е променяла своята функция от създаването си през 1940 г. до днес въпреки обществено-политическите и социално-икономическите промени. През тези почти осемдесет години в пространствата ѝ се представят различни видове и жанрове на изящните и приложните изкуства, очертават се тенденции в развитието им и динамиката на художествените процеси в България. Сред авторите, представяли се на „Раковски“ 125, са Давид Перец, Бронка Гюрова, Васка Емануилова, Стоян Венев, Илия Петров, Пенчо Георгиев, Зоя Паприкова, Николай Шмиргела, Цанко Лавренов, Никола Тузсузов, Иван Ненов, Ненко Балкански, Иван Пенков, Владимир Димитров – Майстора, Александър Миленков, Георги Павлов – Павлето, Златю Бояджиев, Найден Петков, Александър Петров, Борис Елисеев, Васил Бараков, Вера Недкова, Вера Лукова и много други. В галерия „Раковски“ 125 гостуват Хенри Мур, Кармело Гонзалес, Ренато Гутузо, Албин Бруновски, Кете Колвиц, Луис Сарете и др.
Тази галерия е знакова в историята на съвременно ни изкуство
и от още една гледна точка – трансформациите, които претърпява художественият живот, породени както от вътрешни еволюционни процеси, така и поради външни за системата фактори. Създадена като Дом и галерия на Съюза на дружествата на художниците в България, галерията представя естетическите възгледи и творчеството на художниците, членуващи в отделните дружества, при плурализъм на изявите и стилово многообразие. След 1944 г. е галерия на СБХ, където се организират общи художествени и колективни изложби, самостоятелни изложби на художници, някои от тях определяни от тогавашната критика за „формалисти“, които днес оценяваме като новатори. От 1993 г. галерията, вече с името „Райко Алексиев“, реализира проекти от изложбената програма на СБХ, като представя автори от всички генерации, работещи в различни видове и жанрове изкуства (от традиционни до концептуално изкуство).
Проектът се реализира със съдействието на Държавна агенция „Архиви“, Българска национална телевизия, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, списание „Минало“, Българска национална филмотека.