21 февруари – 2 април 2019
Национална галерия – Двореца

Изложбата на Александър Петров (1916 – 1983) в Националната художествена галерия с куратор Сузана Каранфилова поставя няколко въпроса: за цвета като същност на пластическия изказ, за взаимодействието родно – чуждо и модерността, за целостта на образа на художника Александър Петров.
 
Гледната точка
Изложбата има за цел да надмогне границите на клишето и да представи Александър Петров в неговата артистична цялост – всеобхватно, изчерпателно и многоаспектно. Това е постигнато чрез нейното структуриране. Произведенията са подредени хронологично. Концепцията на художника е презентирана и по цикли творби, и по видове – така в рамките на определен хронологичен отрязък зрителят придобива представа за разнообразното творческо наследство на Александър Петров.
 
Експозицията
В пространствата на Двореца е селектирана разнообразна художествена продукция – картини с маслени бои и пастел, рисунки, ескизи и литографии. Важно е да се отбележи, че акцентът не е върху христоматийно познати на публиката творби. Целта е да се генерира допълване на познатата представа за художника, да добавят лисващи елементи в артистичната му физиономия и да се разкрият малко известни страни от творчеството му (литографиите, както и пастелите са интересна и рядко експонирана находка).
 
Същността
Александър Петров завършва Художествената академия през 1940 г. в класа на проф. Борис Митов. Печатът на Втората световна война личи в рисунки и ескизи от фронта (1944 г.), а посоката на творческото му развитие се очертава с участието в ОХИ 1959 г. Шейсетте години на ХХ век са време, когато новото бавно и трудно си пробива път през догми и предразсъдъци към световните художествени процеси. Стремежът на младите художници е да предадат идеята си по максимално въздействащ начин. Темата вече не подчинява догматично средствата. Съвсем естествено Александър Петров се насочва към завладяващата сила на цвета и синтетичното поднасяне на мотива. Култът към живописното при него е свързан с възвърната експресивна сила на баграта, с използване на контрастни съчетания, обобщен, сведен до абстракция впоследствие рисунък. Още от 60-те години творбите му звучат модерно. Извадени от контекст, те носят повеи от пост-
импресионизма, експресионизма и дори абстракцията. Важен елемент в трактовката им обаче е коренът на тази изразност, пречупен през светогледа на художника. Безспорно Петров е сред авторите, които са запознати с художествените процеси отвъд границите на България. През 60-те години той пътува до Средна Азия, а по-късно многократно посещава Париж. Спецификата на творбите му винаги остава свързана с националната традиция. Той изследва обреди, обичаи и фолклорни практики, вглежда се в колоритните хармонии на народната носия, пътува из България и се вдъхновява от природните красоти край Карлово и село Богдан. Лавандуловите поля и розоберът са емблематични за неговото творческо. В платната му оживява синтетичният ритъм на труд и празник, контрастът през призмата на майчината обич, широтата на морската шир.

За Александър Петров водещото изразно средство е цветът. Дори и с днешна дата произведенията му стоят живо, сякаш току-що са свалени от статива. Независимо дали работи с бои или с пастели, Александър Петров не се страхува от острия дисонантен контраст, от провокативната експресия или от обобщената форма. Силата на творбите му е в синтезираната пластика, основана на лаконичност, ритъм и интензивен колорит. Той гради формата като полага ярък, чист цвят на едри маси. Привличащото, граничещо със сблъсък звучене се корени в съпоставянето на двойки допълнителни (лилаво и зелено) и контрастни (червено и зелено) цветове. Александър Петров полага петна, които са мощни, пластични и еднакви като светлосила. Оттам идва и усещането за светлина и трептяща жизненост.

Изявен колорит и синтезирана форма – това са ключовите думи,

с които експозицията типизира Александър Петров. Техни проявления се откриват в циклите, посветени на труд и празник, в привидната лаконичност на ескизите, в морските пейзажи или в изведените до абстракция мазки.

Изложбата в НХГ показва 190 произведения от семейството, СГХГ, НХГ. Зад нейното публично битие личи трудът, свързан с издирването на факти и творби, подреждането на събития и паралели, вглеждането в творческата психология на една личност, които изграждат възможно най-цялостен облик на Александър Петров. Така творецът е анализиран самостоятелно и редом с това е поставен в картината на своето време.