3 декември 2019 – 3 януари 2020
ГХГ – Варна

Емблематичното пространство на Градската художествена галерия – Варна A&G Art Meeting представя необикновена артистична проява. Под вещото кураторство на Анна Халамян се разгръщат три експозиции на четирима особено значими за съвременната ни пластична култура артисти. Милко Божков, Веселин Начев, Мими Добрева и Гълъб Гълъбов – имената отекват силно в полифонията на знаковото поколение български художници, родени през 50-те и заявили своето ярко присъствие още с дебютните си изяви в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Експозицията е обособена в три ядра – в „Дуарнене“ Милко Божков и Веселин Начев показват картини, вдъхновени от съвместно пътуване до Бретан през изминалата година, Мими Добрева и Гълъб Гълъбов представят своите актуални творчески търсения в отделни пространства под надслов „В пейзажа“ и „Някъде до мен“.

Ако първото съприкосновение с творбите ни отвежда към едно конкретно определение за всеки един от четиримата – поет, мистик, съзерцател, философ, то всеки следващ поглед ни дава възможност да проследим как позициите могат свободно да бъдат променени, бидейки валидни и поотделно, и в съвкупност.

Наглед напълно различни в своя творчески мироглед и пластичен изказ, те обединяват своите артистични аури в пространствата на пейзажа, но не в неговата чиста жанрова форма, а използвайки го като отправна точка, върху която изграждат богатия семантичен, формален и сугестивен регистър на своя художествен свят.

Творбите на Милко Божков съчетават в себе си тишината на първосътворението, безметежност, простор и същевременно поетичната звънкост и осезаема острота на битието. Изконното влиза в съюз с ефимерната и крехка красота на мигновеното. Окото търси жадно тези фини пулсации на материята, които разкриват най-точно пътешествието на душата на художника в неизбродното мироздание. Погледът потъва в дълбочина, преминавайки отвъд двуизмерните предели на кавалетната творба. Картините се превръщат в овеществени късове от пътя на творческия Аз към разкриването на незримата същност. Зрителят следва погледа на художника, обхванал минало, бъдеще и настояще в един земен отрязък.

В своеобразен контрапункт на зримото се превръщат паузите на празнотата – белота, която в действителност е по-плътна и необятна от която и да било многопластова образност.

Богатите фактурни модулации, преминаващи от равен тон към натрупване на живописна маса, се явяват своеобразен ритмичен похват, носещ също афективен и сугестивен заряд. В един по-метафоричен и свободен прочит този пластичен код би могъл да бъде разчетен като едновременно отвеждане към мига на Сътворението и предхождащата и последващата тишина.

Милко Божков умело вгражда в багрената тъкан на картината и благородното монохромие, и мажорните контрастни акорди. Вдъхновен ту от съзерцанието на природата, ту от неназовимите импулси, идващи по загадъчните вертикали на връзката с Абсолюта, той с лекота преминава междата, деляща фигуративно и абстрактно, действително и условно, зримо и невидимо, за да насити всяко кътче на своята артистична вселена с истината на изстрадани философски и пластични прозрения.

Милко Божков / Пикник в Дуарнене

Изтънчен и лаконичен, той съчетава виртуозната лекота на артистичния жест с наситеността на многопластовото внушение. Изкусно вплита аналогии, метафори и алюзии, които карат наблюдателя да се връща многократно към платната, влизайки всеки път в съприкосновение с нови слоеве от сложно структурираната картинна тъкан.
Мъдрец и поет, запазил чистотата на детския взор, Милко Божков разкрива пред нас видяното, изваяно през призмата на преживяното.

Веселин Начев  / от изложбата

Знаково за Веселин Начев е многопластовото, метафорично сливане и наслагване между веществена и духовна реалност. За по-достоверна може да бъде приета винаги тази, която не разчита на привидното, заключено в контурите на видимата повърхност. Именно към нейното разкриване се стреми в своя проницателен и тайнствен вътрешен диалог художникът.

Картините му притежават хетерогенен пластичен градеж, който дава живот на философски уплътнена фигуративност. Авторът разполага своите персонажи в пространства с драматична наситеност, в които повествованието отстъпва пред спонтанността и категоричността на внушението. Често аскетизмът на живописната материя е разкъсван от мощни багрени експлозии. В творбите се долавя елегична нотка, свързана с изначалния трагизъм на човешкото битие и тревожните пулсации на времето. Лирично и експресивно са обвързани в антиномична зависимост. В платната на Веселин Начев откриваме изострената чувствителност и съпричастност на хуманиста, съчетани с извисяването на проникновения тълкувател.

Мими Добрева превръща цвета в основен семантичен и пластичен изразител на идеята. Сложно модулираните зелени и сини пространства, озарени от магична светлина, са знакова характеристика на нейния пантеистичен художествен възглед. Конкретиката, опосредствана от субективното изживяване и възприятие, отвежда към същностни измерения на обективното. Вибрациите на нейната фина чувствителност превръщат природните мотиви в загадъчна интроспекция, проектираща най-съкровените кътчета на личната вселена в пространствата на зримото. Навлизайки в тази територия, наблюдателят би могъл да свърже отраженията в живописните опуси на художничката със сложното взаимодействие между реално и имагинерно. Съграждайки свой самобитен живописен свят, Мими Добрева превръща своите картини в пространства със сложна координатна система. Прониквайки в тях, зрителят следва художничката в едно тайнствено преминаване отвъд обичайното битие на привидното, за да се докосне до същинското.
Понятията форма и материя добиват осезаема плътност и пълнота на изразния спектър в творбите на Гълъб Гълъбов. В отличителен белег на художествения му възглед се превръща метежността, контрастно откроена от метафоричното притихване. Сложната обработка на картинната повърхност изявява процеса на овладяване на материята като своеобразен еквивалент на душевната борба. Някои от творбите като че ли отправят реторични въпроси към зрителя, други сякаш встъпват в евристичен диалог с него. Провокацията да се надникне отвъд монолитността на формалния регистър и сюжетната основа обуславят неочаквани обрати във възприятието.

Гълъб Гълъбов превръща баграта в основно художествено средство, овеществявано в сложен процес на пластично претворяване, който дръзко разширява обичайните пространства на живописната медия. Като базира своя творчески възглед върху различни степени на художествена условност, авторът преобразява предметния свят, за да обозначи в него отправна точка за дълбоко проникване отвъд елементарната видимост. Персонажите в неговите картини, замаскирани под знака на привидна жанровост, са въвлечени в сложна съдържателна система с богата асоциативност. Багрената материя в творбите му е обединена в плътни, монолитни маси, тежки слитъци материя, ту чезнещи в стаена монохромност, ту нажежени от пределна наситеност на спектрални стойности. Той изгражда своеобразна сценография, в която вплита богатството на трансформираната субективна сетивност, превръщайки го в сюжетна основа, върху която се изгражда разговорът между автора и творбата.

Но дали словесността е призвана да премине отвъд неизбродните лабиринти на визуалното? На нея се пада нелеката и отговорна задача да даде надежден ключ, който да ни отведе отвъд личното възприятие по пътя към долавянето на пулса на тишината в изкуството. Ако се позовем на поетичното прозрение на Алфред дьо Вини „само мълчанието е велико“, бихме могли да заключим, че може би най-пълноценно и наситено е мълчанието на художника… тихият, безсловесен говор на душата, намерил своя най-сигурен пристан в изкуството… в творбата, плод на тайнственото мигновение, в което човекът се превръща от творение в творец, докосването до материята, която овеществява тази непостижима за „невъоръженото око“ реалност.

Четиримата автори отправят предизвикателство към себе си в своя интроспективен диалог, от една страна, и от друга – към зрителя, въвличайки го в неизбродния лабиринт на творческото проникновение.