5 – 19 октомври 2021
галерия „Арте“, София
Защо се отложи с една година неговата планирана за 2020 изложба е ясно за всички. За връстниците и приятелите е ясно също и защо именно в България той държи да отбележи тази своя привилегия – да прехвърли осем десетилетия и да се отправи в деветото.
Дете на Беломорието, отрано сблъскало се с ужасите на Гръцката гражданска война (1946–1949) и принудително емигрантство (Унгария, България), Михалис носи през целия си живот и изкуство драмата за собствената си идентичност. Не случайно в едно интервю, което взех от него, споделя:
„По софийските павета си търся собствената младост. Тръгнах от София, стигнах до Солун, но никога не можах да се отскубна от едното място и присадя на другото.“
Изложените в галерия „Арте“ платна разкриват само част от житейския и творческия път на Михалис –
от бохемството до драматизма на чужденеца във втората му родина,
България, а по-късно и в неговата собствена – Гърция. Но не само това, те са продукт на изконните духовни маркери на неговата същност: от включването в картините му на конкретни образи от античността до камъчетата, очертаващи се на дъното на морето, изхвърлените на брега дъски, пирони и счупени мидени черупки, органично влезли в композиционната структура на картините му чрез преплитане на похвати от чистата класическа живопис до колажа и обогатяваща се през годините релефна фактура на живописната повърхност.
В изложбата са включени още два цикъла: „Маслини“, като продължител на една запомняща се от неговото начало картина (70-те години на XX век), омотана във въжета „Нике Победата“, и „Пеперуди“, тези все по-рядко срещащи се в природата създания, които някога в нашето детство ни омайваха с цветовите съчетания на крилете си. В една от картините на Михалис те са с обгорели крила съвсем не случайно.
И ако тогава, в ранните му години, колажите от предмети, открити в морето и пясъка, отдавахме на страстната му привързаност към морския риболов и свят, то днес можем да кажем, че тази негова тематика и естетска живопис, извадена от наследството на гръцката античност и Византия, със своята образност и дух е част от драматизма на художника Михалис Гарудис, търсещ между две родини и два народа, носещи общи духовни корени, своята идентичност.
Този творчески изказ, примирил дихотомията на неговото съществуване в запомняща се изящна живопис, днес наричаме „стилът Михалис Гарудис“.
Аксиния Джурова
+++
Дни след откриването Михалис Гарудис се разболява тежко и умира. „Щастлив беше, като дойде тук, казва галеристката Гергана Борисова. За съжаление всичко излезе като едно сбогуване с България, с приятелите, с почитателите, с всички.“
