14 – 28 април 2021
СБХ – „Шипка“ 6, 1 етаж, зала 1B

„Конници. Откровение на Йоан“ е една дълбоко лична изложба, провокирана, по думите на автора, от съдбовни събития, случили се през последните две години, от края на 2018 до пролетта на 2021, към които не може да остане равнодушен. „Това е време, в което вълни от хора, прогонени от глад и война, напускаха домовете си, други загубиха живота си от огън или в морето, почти достигнали обетованата за тях земя, опустошени от взривове села и градове, време на болест, която покосява милиони човешки животи. Вероятно всяко време и хората, които живеят в него, преминават през болести, глад, война, смърт… Всяко време и място имат своя Апокалипсис.“

Изложбата, натоварена с екзистенциално напрежение и есхатологично предчувствие, включва два основни цикъла – „Конници. Откровение на Йоан“ и „Война на конете“. В експозиционното пространство изплуват коне и конници, въплъщаващи мощ, сила, заплаха, унищожение, смърт… Безмълвието придобива звучност, плахият шепот се извисява до остър вопъл, статичните форми се раздвижват, а инертната материя оживява пред очите на зрителя.

В първия цикъл са представени четиримата конници – предвестници на Страшния съд. Каралеев изгражда силно въздействащи, наситени със сгъстено символно значение образи, следвайки тек-ста от последната книга от Свещеното писание, Глава 6 [1 – 8]: [6:2] И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи. [6:4] И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч. [6:5] А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка. [6:8] И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове. Авторът умело използва четирите цвята – бял, червен, черен и сив, с които са описани конниците в „Откровение на Йоан“, всеки един от тях е изобразен със съответните атрибути – венец и лък, везни, меч, символ на различни събития и състояния – победа, война, глад и смърт. Апокалиптичните фигури на коне и ездачи са наситени с особен драматизъм и ритуалност в движението.
Вторият цикъл – „Война на конете“, художникът създава във време на изолация, наложена от пандемията. Ситуация, която изостря сетивата за отсъстващото, отнетото. Като визуална метафора на случващото се Каралеев проследява метаморфозата на това миролюбиво тревопасно животно и превръщането му в звяр чрез кадриране на образа, показан в ракурс и движение. Всяка творба е плод на продължителни размисли за света и човека. И ако попитате автора защо ги е нарисувал, то отговорът е:

„Нарисувах тези работи, защото не можех да не ги нарисувам. Те бяха изход“.

Изход от едно пътуване през безпокойството, ужасното, граничното между живота и смъртта.

Основно изразно средство за постигане на посланието е рисунката. „Рисунката е и начало, и край, но осъзнат творчески процес“, твърди художникът, според когото тя стои в основата на всеки творчески замисъл; средството, което позволява да изкристализира под ръката на твореца всичко, което вълнува съзнанието и бележи душата му. Композициите се отличават с виртуозност на рисунката, линията е изящна, категорична, свободна, но и премерена, с онази особена плътност, която придава монументалност на изображението. Любомир Каралеев рисува върху различни повърхности – платно, дърво и хартия, използвайки текстурата и възможностите на материала, за да подсили внушението. При някои от творбите дървената основа е прогорена, за да насити и усложни символиката в цялостното внушение на композицията. В една от работите, в която е изобразен черният конник, силуетът е изграден от сливането на боята с обгорената опушена основа, фигурата като че ли е от течна магма, която всеки момент ще изригне, за да унищожи всичко по пътя си. Докато в друга, при белия конник, този акцент заема пространството около изображението, създавайки загадъчност и мистериозност. Авторът насочва вниманието си към всеки детайл, за да постигне

максимално смислово натоварване

и изразителен пластичен говор. Думата апокалипсис предизвиква асоциации с катастрофични събития – краят на света, земетресения, глад, болести, войни, но всъщност изначално означава „откриване, разбулване, разкриване“ (от гръцки αποκάλυψις). Изложбата на Любомир Каралеев е една диаграма на времето, в което живеем, но дава и надежда, сочи пътя за спасение; само трябва да имаме сетивата, за да го видим.