9 септември – 16 октомври 2022
галерия „Васка Емануилова“, София

Материалите и суровините за изработка на ценни предмети и произведения на изкуството са каталогизирани по свойства, произход, употреба и семантика още в дълбока древност. Ценностният ранг на материалите се определя и от тяхната издръжливост на въздействието на природните сили, тяхната рядкост, приписвани митични или други свойства и т.н.

Появата на синтетиката рязко променя тази йерархия

и обичайното игнориране на въпроса се сменя от задълбочено занимание с материалите и историческата им употреба. Преди само етап на видимата форма, материалът се разисква от подчинен инертен спрямо идеята сегмент (Шилер) до подлежащ на пълна дематериализация (Лиотар). Евентуална иконология на веществата и теория за ролята им в изкуствата са обект на медийната теория (материалност на комуникацията, Х. У. Гумбрехт), на теорията на литературата и т.н.

Светли Евгениев / Серия Монитори, керамика, глазура, мултимедия

Проектът за нова култура на веществения свят, депоетизиране на материята, сливане на ежедневния предмет с произведението, иницииран от конструктивистите и „Баухаус“, е продължен след 1945 с нова офанзива срещу плътността. Тогава теракота и полихромия се явяват програмно в работата на редица автори от периода между двете световни войни: освен Пикасо, Матис, Липшиц и други, асоциирани с новата вещественост като Ото Гутфройнд, този материал избират и чешките модернисти като Йозеф Жириковски, Бедржих Стефан, Карл Дворжак, за да създадат портрети и бюстове от глазирана теракота, вдъхновени от куатроченто и с препратки към народното творчество.

Днес пълното

освобождаване на скулптурата от изискването за монолитност и тактилност

е с дългогодишна давност, дебатите за конкретност и четимост на материала са приключили през 60-те с пълния колапс на фигуративната традиция. Консенсусът за видовото разграничение в изкуствата и еднородността на материала също е напълно отменен и в изложбите се срещат обекти и „неща“ от пясък, пепел и кал, пръст, текстил, фрагменти, структури, субпродукти, неонови тръби, растения, плът. Завършеният обект не е единствен носител на смисъла, а го споделя с ефимерното, предисторията, процедурата, процеса и концепцията. И все пак семантичните свойства на естествените материали донякъде зависят от традиционните културни практики, в които са възприели специфични утилитарни задачи. Понякога носят памет за определени идеологически функции и рецепцията им преминава през политически и социално-инженерни траектории.

Керамиката и нейната субстанция, наречена някога от Готфрид Земпер „пластична праматерия“ (plastischer Urstoff), лишеното от време олицетворение на паметта, са веществени понятия с женска конотация. Прокудена от визуалното поле на модерния градски човек, тази субстанция с много лица е един от фокусите на настоящото Венецианско биенале. Романтичен символ на променливите идентичности и метаморфози на плътта, част от ежедневието и интимния свят,

глината символизира едно преоткрито глобално ментално-веществено родство

с незначителни разлики в състава и свойствата.

Надя Текнеджиева / Флора, порцелан, глазура



Изложбата предлага интроспективно-ретроспективен поглед към керамиката, наречена все още специалност в Художествената академия. Пита за нейната дефиниция и позициониране сред крайностите на технологическия оптимизъм, обещаващ перманентно технологично подобрение на биологично зададеното и заплахата от пълното му елиминиране. Авторите изследват субстанциите, релациите между тях, техните качества, необходимите причини за възникване на отношения и следствията от взаимодействието им в един колаборативен процес. Лабораторията е ателието по керамика на Божидар Бончев в Националната художествена академия.

Експозицията включва произведения на проф. Божидар Бончев от различни периоди, последните експерименти на Надя Текнеджиева (гл. асистент), работи на абсолвенти – Пламена Пенева, Десислава Терзиева, Златина Кръстева, Йоана Атанасова, Светла Радулова, Яна Каишева, Светли Евгениев и Пламен Петров.

Галина Декова

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2022, 45 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: