ноември 2019
ХГ „Елена Карамихайлова“, Шумен

„Каруцата на село Могила“ е изложба от живописни, графични творби и инсталация. Тя е посветена на известните шуменски творци Ганчо Мошков, Енчо Русев и Георги Узунски, създали вълнуващи творби на поетичното слово. Непринудено възникналият през 1960-1970-те години поетичен кръг на артистично и неформално общуване е свързан и с креативното личностно присъствие в града на художника Янаки Манасиев.

Идеята за тази изложба се заражда по време на разговорите, свързани със серията на проф. д.изк.н. Спартак Паскалевски „Когато…“, изложена през ноември 2017 г. в същата галерия. Замисълът придобива конкретни очертания след неговото посещение при Екатерина Русева, съпруга на поета Енчо Русев, в село Могила, чиято родна къща се е превърнала в любимо място за срещи и творчески разговори на поетите Ганчо Мошков, Михаил Берберов, на писателя Георги Узунски и на Янаки Манасиев.
Впрочем духът на замисъла, ангажирал отново въображението на художника, е свързан и с други реализации в творческата му биография, осъществени през годините в графичните серии „Разговори с Брехт, Бах, Хендел, Сеферис“, в живописните цикли за Паисий Хилендарски, Ел Греко, Райнер Мария Рилке, Паскал Паскалевски, Орхан Памук, както и в цикъл от творби, посветени на поетичния свят на Михаил Берберов.

В Шуменската регионална библиотека „Стоян Чилингиров“ художникът представя през 1986 г. рисунъчна серия, вдъхновена от шуменските творци на словото.

Общият замисъл на експонирания тук цикъл придобива нова насока след срещата на Спартак Паскалевски с младия поет Веселин Иванов от село Могила и неговата дебютна поетична книга „Кажи нещо, нещо млъкни“. В двора на къщата, където той живее, вниманието на художника през септември 2019 г.
е привлечено от оставена в заслужен покой стара селска каруца, която придава нов импулс на началното авторско намерение. В образа на каруцата художникът съзира търсения символ за пътя и мисията на твореца, за неговия живот и съдбата на сътвореното от него.

В разговор по повод предишна изложба в чужбина Спартак Паскалевски дава израз на философското си убеждение, че сътвореното от твореца придава живот на неговото дело и след житейската му кончина. Изказаната от Ван Гог в писма до брат му Тео мисъл, че творците са по-живи и от живите и пребъдват в човешката памет, в изложбата намира интересно въплъщение при оформяне на представата за пътя на съзидателя творец чрез отключващите образи на коня и каруцата. Това е мисълта за вечния път – нетленен и различен от реалното битие, в отвъдната безпределност на паметта, в света на културата и изкуството.

Изначалната архаична представа има свои специфични превъплъщения в древната култура на Изтока и в културите на Средиземноморския регион, в Египет, Древна Гърция и Рим, чиито локални измерения разкриват съответни представи за неизменния път от земния към безсмъртния неземен свят. Именно върху тази архетипна основа е изградена концептуално изложбата, върху асоциациите за каруцата като дом и топос на свещената семейна общност и коня като парадигма на неумиращото вдъхновение.
В този аспект художникът образно представя рамкирания силует на коня като двустранна картина с изобразени в нея асоциативни внушения от поетичните видения на Веселин Иванов.
Останалите творби, експонирани в галерията, съпътстват тази своеобразна инсталация в единството от реалната предметност на каруцата и трансформираната фикция на въображението. Така изложените живописни платна разкриват същата тема – за пътя и пътуването в света на човешките преживявания, очаквания, тревоги и надежди.

Темпорално живописният цикъл предхожда развитата по-късно от художника архетипна идея и в спецификата на живописната образност въплътява многоликостта на човешкото съществуване. В този смисъл по интересен начин се продължава същата идея и в графичните творби и техните варианти с включени в структурата им текстове. В интерпретационните им импровизации се срещат в едно цветът, графичното петно и звуковите асоциации на словото.
В осъществяването на замисъла се предвижда и издаването на сборник с документи и фрагменти от публикации и спомени, които да отразят уникалната атмосфера, породена от поетичната общност на 1960–1970-те години, съхранила вълнуващи послания за културната памет на град Шумен и духовния живот на епохата.