21 септември – 3 октомври 2023
СБХ – Шипка 6, зала 2А

Доайен едновременно на дизайнерите и на керамиците, Емилия Панайотова ни зарадва с последната си изложба, която показа по повод своята 90-годишнина. В нея преобладаваха декоративни работи от порцелан и порцеланови маси, но бяха маркирани и постиженията ѝ в дизайна на порцелана, припомняйки един славен, но отминал период от развитието на силикатния ни дизайн. Отминал, защото след 1989 година всички, без изключение, силикатни предприятия в България бяха доведени до фалити и бяха изкупени, закрити и изпратени за скрап от новите им собственици. Така, с унищожаването на самата индустрия, с лека ръка бяха изтрити и усилията на забележителна плеяда дизайнери, технолози, моделиери и други специалисти по силикатите.

Трудно е да се представи дългия творчески път на Емилия Панайотова в толкова кратък текст. Той може да бъде описан колкото съвсем накратко, например с думите „цял един живот, посветен на керамиката“, толкова е и дълъг,

богат на митарства по силикатните заводи, пълен с обрати, търсения, експерименти,

но и наситен с емоции и стотици творби.

Помня колко ме впечатлиха още първите нейни работи, които видях в средата на 60-те години. Току-що бях завършила керамичния техникум в София и отидох на работа в Завода за порцелан и стъкло в Нови пазар. Тя вече имаше славата на – както ги наричаха тогава – промишлен художник (определенията дизайнер и дизайн все още не бяха допускани в социалистическата терминология). Благодарение на нея и на нейните проекти за производство разградският завод „Диамант“ си беше спечелил име на новатор и беше даван за пример на останалите заводи, където съвременните форми още не бяха дошли на дневен ред.

През изминалите десетилетия Емилия Панайотова без преувеличение създаде стотици нови модели за порцелан. Нещо повече. До голяма степен много от тях бяха възприемани като класни образци на българския дизайн. Ще добавя, че освен за порцелан тя има и множество реализирани проекти за дизайн на стъкло. Може само да се съжалява, че у нас няма музей на дизайна, който би ги съхранил.

Емилия Панайотова / Изворът

В последната си засега изложба Емилия е включила няколко порцеланови сервиза като репери, но акцентът е върху декоративните пана и пластики. Голяма част от тях е създадена в определен времеви промеждутък – между 1971 и 1988, когато още работи в разградския завод. Ако можем да наречем това време първи период по отношение на декоративните ѝ търсения, ще установим, че тогава тя прави пробив в представите за границите на порцелана. Още първото рисувано с порцеланов шликер пано „Пролет“ и следващите ни показаха неговите възможности – да бъде пластичен и гъвкав, да се поддава на артистично формуване, да позволява работа с нюанси в самата маса и т.н., т.е. показаха ни порцелана в нова светлина. В тях условността и изразителността на стилизираните форми (най-често опоетизирани женски образи или природни елементи) носеше много настроение, подсилвано от изяществото на рисунката, фриволността на силуетите, елегантната пластическа разработка.

По-късно, през 90-те години, когато продължава да работи отделни проекти за завод „Диамант“, но вече работи в Обединението по стъкло и фина керамика, Института по стъкло и фина керамика или в Асортиментната база „Нови изделия“, тя продължава да развива декоративната посока в творчеството си, като успоредно с рисуваната и стенната форма се обръща и към свободностоящата пластика. През този втори период тя успява да балансира предпочитанията си към геометризирани обеми и поетични образи с други, в които на преден план излиза гъвкавостта и осезателната материалност на порцелана, облагородени с изискана декоративна трактовка. Показаните в изложбата раздвижени конични и плътни триъгълни форми, образувани от наслагване на тънки шурфове, както и другите, осъществявани в набивна или отливна техника или чрез свободно формоизграждане, добре характеризират този тип търсене – те са силни като присъствие, сдържани като излъчване и любопитни като пластика, надвила статичността на тежката порцеланова маса. Последните рисувани с порцелан произведения (Пирамидите) са от 1999 г.

Емилия Панайотова / Пирамидите

Очевидно огромният натрупан опит в работата при индустриални условия е позволил на Емилия с лекота да експериментира и да извежда артистични решения, силни със своята простота и категоричност, запомнящи се със своята художествена убедителност. Затова не е изненадващо, че при нея приплъзванията между дизайнера и художника са толкова често неуловими или непредвидими. Участията ѝ във всички изложби на декоративно-приложните изкуства и показаните в самостоятелните ѝ изложби декоративни творби, както и стотиците реализирани модели на дизайн го доказват.

Едни от последните ѝ пластики са от 2015 – 2016 година.
Ефективна като дизайнер и свободна в декоративните си хрумвания, Емилия Панайотова е пример за художник, който не само талантливо е овеществил възможностите на собственото житейско време, но и който ни показва измеренията на една всепоглъщаща любов към избраното поприще.

Виолета Василчина

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05/ 2023, с. 24
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: