Експозицията „Характерна обоснованост“ на Сашо Стоицов, която беше представена през месец юли в галерия „Аросита“, е част от създадената реалност в полето на съвременното изкуство. Художествените произведения в пространството на изложбата регистрират своето присъствие чрез
системата на предметите и дигиталните възможности на техниката.
Техният субективен свят е приближен към всекидневния живот, съхраняването на миналия опит и търсенето на различни алтернативи на изказ.
Творчеството на Стоицов показва, че художественото интерпретиране на настоящето може да бъде направено не само с класическите похвати в изкуството, но и със средствата на фотографията и компютърните технологии. През 2009 г., когато авторът живее и работи в Ню Йорк, той създава фотосерии от изображения, в които е запечатано всекидневието в заобикалящата го среда. Това, което го вдъхновява, е пресъздадено чрез снимки, откриващи вълнуващи „картини“ във визуален контекст.
Документираните моменти в произведенията са свързани с човека като зависим от всички реални конвенции на социалното общество и с неговото свободно време. Въпросът какво трябва да се прави днес е зададен с идеята за едно рационално всекидневие, в което всичко е ориентирано към очакваните действия. Проблемът за всекидневната ситуация налага да си дадем ясна сметка за съществуващите потребности, които стоят пред човека и са свързани с изкуството. В определени моменти личностното развитие преминава ежедневната действителност и започва да търси ново поле на себеобщуване като оценка на външните влияния върху собствения жизнен опит. Именно по този начин отделният човек се отдалечава от всекидневието и попада в друг свят, където има образи с индивидуална активност, които трябва да бъдат дефинирани.
Преходът от един към друг смисъл на реалния живот или от едно съдържание към друго е практика в областта на предлагане и консумация.
Изкуството, използващо елементи от ежедневието,
надхвърля своята затвореност и се приближава към публиката. Обръщайки се към нея, творбата свързва собствения си свят с опита на наблюдаващия. По този начин изкуството започва да се формира в контекста на това, с което запълваме времето си всеки един ден.
Произведенията „Epistrophy“ и „Whole Ford Bread Section“ на Сашо Стоицов са разработени варианти на темата „Как преживяваме всекидневието?“. Авторът поставя проблемите в система, където отношението към действителността се оказва интегрирано и осмислено чрез една метафизическа живопис. Така той, поддържайки цветовите характеристики на импресионистите, открива тонове и нюанси, чрез които изгражда картинни светове, наситени с радост и удоволствие.
И наистина, цветът при Стоицов е изпълнен със светлина, която регистрира косвено собствените му душевни състояния. С геометричните схеми в „Abstract Collaboration“ той показва, че абстрактното изкуство „узаконява“ по художествен път готовия продукт и математическото визуализиране наизображението. Тук всекидневието влиза в пряк контакт с творчеството, като застава на страната на материала. Работната субстанция открива своето пребиваване в артистични образи, които съдържат в себе си кухненските материали „wet cloth“. Тяхното привличане в творческия процес е знак за разширяване на границите на изкуството.
Функцията на предмета има своето латентно значение. В изкуството той е продукт на вторичната консумация и притежава скрито изображение. Всъщност разчитането му не е най-краткият път към предмета, а към друг образ, който съдържа послание. Трансформирането на промишлените форми (бъркалки за бетон) в предмети на изкуството не е случайно. Този акт е свързан със старателен подбор от страна на автора. В концептуален план обектите от „Mutant sculptures“ извикват чувство на свързаност с екологичните проблеми, наболели от прекомерното бетониране на средата, в която живеем, и превръщането на живия цвят на природата във вечна найлонова материя. Чрез подсъзнателното поставяне на цялата тази изкуствена консумация в отношенията между хората откриваме вторичната идея на художника.
Присъствието на всекидневието в творчеството дава възможност на човека да бъде ангажиран. От една страна, това е авторът, който търси нов път към себеразкриване чрез изкуството, а от друга – това е публиката, която попада в ситуация на осмисляне на собствената си личност чрез художественото въздействие.
Произведенията от изложбата „Характерна обоснованост“ имат специфични черти, които са подкрепени с факти и доказателства. Тяхната художествена форма е свързана с образи, които дават ново измерение на миналото и настоящото съществуване на човека, в резултат на което личността започва да се отнася различно към себе си и към света.
Анна Покровнишка
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2018, 13 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
