март 2020
галерия „Етюд“, София

 „О, миг, поспри, ти тъй си хубав!” – възкликва Фауст от безсмъртното произведение на Гьоте. Явно той не е знаел, че художникът има мощта да спре времето, а талантливата рисунка някак магически успява да го върне обратно чрез идеята, чувството и откровението.

Сигурна съм, че Гьоте го е знаел, но е имал идеята за произведението тъкмо в това сюжетно скеле. Фауст усилено и отчаяно е търсил философския камък, формулата за превръщането на обикновените метали в злато. Говори се обаче, че за да са успешни експериментите, трябва да участват малки количества от ценния метал. Ако направим паралел с рисунките на истинския художник, в тях се проявява чрез таланта неговото духовно злато. Стойността на каратите се вижда в картините – резултат от процес не по-лек от алхимическия.

В тази изложба виждаме резултати от творческата лаборатория на Валя – рисунки на една много талантлива и многообещаваща художничка със силен и чувствен академичен рисунък и храбър органичен колорит.

Рисунката е голямо откровение за художника, когато я прави, той не мисли дали ще бъде показвана на изложба, както картина, която създава в съответен времеви период, формообразувайки я в съответствие със замисъла и спецификата на родената причинно-следствена връзка. Той съгласува рисунък и колорит, създавайки и отглеждайки пространства и форми, в цялото и детайлите и в техните съответствия. В този процес той има предвид и се съобразява с гледната точка на зрителя, за да бъде разбрана неговата идея и сетивно реализирано нейното духовно внушение и послание.

Рисунката, истинската, е като енергийно ядро, своеобразна структура, която носи заявките за сътворението на творческия свят на художника. Рисунката може да трае във времето само миг или по-дълго, може да бъде породена от възторг пред природата и нейните явления, също в съзерцание, изпитание, любов и отчаяние, търсене на пътя или просто така. Но трябва да присъстват силна концентрация и отдаденост, както и нерушима искреност! Необходима е и сигурна ръка, изразяваща активна линия и деликатно петно – в случая приемаме това за даденост, защото художникът е Валя. Когато рисунката е истинска и сполучлива, тя носи силна първична енергия, мощно и убедително визуализира, създава безспорно и убедително идейните кодове. Понякога художникът като ментален и съзерцателен транс създава изображенията, радостно изумен от себе си, забравил за малко, че това вече се е случвало чрез трите мощни и магични инструмента – петно, линия и цвят.

Валентина Григорова се явява със селекция рисунки, правени в различно време. Творбите ѝ в широк сюжетен диапазон носят нейната истина, креативни и експресивни, интерпретират нейните насъщия, избори и противоречия, илюзии и надежди, връщат щастливите мигове, но също фокусират върху майчинството, един съкровен дълг.

Някъде рисунъкът на Валя е по-първичен и лаконичен, другаде е виртуозен и академичен, но винаги излъчва

флуида на изживяното, както и нейната непоправима искреност.

Можем в пътешествие из изложбата да проследим творческите търсения и намирания, но винаги ще усещаме пулса на времето и импулса на надеждата, защото рисуващият художник от системата на Валя създава светлините и сенките на истинския живот, който живеем тук и сега.