18 април – 9 май 2019
зала „Райко Алексиев“, София

+++

От картината към обекта. Изложба на Йордан Кисьов

текст на Чавдар Попов

Йордан Кисьов безспорно е един от най-изтъкнатите и най-оригинални художници в България. Сравнително рядкото му появяване пред софийската публика се дължи на обективни обстоятелства, сред които не на последно място е и неговата относително голяма отдалеченост от столицата (живее и работи в Силистра). С решаващото съдействие на СБХ материалните и организационни препятствия бяха успешно преодолени и той можа да покаже наскоро последните си опуси в галерия „Райко Алексиев“.

Още в началото на залата зрителят се изправя пред един самоироничен „Автопортрет“ в тил, с вече оредяла коса, сплетена на къса опашчица, последван от „Арт-контейнер“, също с подобен колажиран автопортрет, допълнен от надпис „Made by Kisiov“. Провиждаме тънко пародиране на заливащите ни отвсякъде англицизми, както и умно формулиран художнически отклик на англосаксонската доминация в съвременния Art World (някъде в експозиционно пространство преди време бях срещнал „сентенцията“, че ако не владееш английски, не си съвременен художник!).

Великолепният, звучен и преливащ от богати степенувания и разнообразни тонални съпоставки и фактурни ефекти живописен език на Йордан Кисьов, изграждащ очарованието и вътрешната интрига на неговите по-ранни картини, тук е заменен от своеобразна сублимирана, редуцирана „антиестетическа“ монохромност, от специфична пластическа аскетика. В центъра на вниманието на автора са различни по размери и форма контейнери, които той с определени пропорционални и композиционни принципи обиграва в пространството на изложбената зала.

Става дума за много своеобразни правоъгълни форми, за добре осмислено аранжиране на цялостното пространство, за конструиране на една специфична инсталация, изградена на модулен принцип, който обаче не е изведен на базата на традиционните геометрико-математически параметри, а има своя вътрешна художническа логика.

Йордан Кисьов е художник, който по особен начин съвместява несъвместимото – концептуализмът с повишената чувствителност към материята, към предметността. Кой е казал, че концептуално е налице само и единствено там и тогава, където и когато имаме дематериализация?

Предметност, материалност – отвъд тези определения се крият безбройните пресечни точки в опозиции като смисъл/безсмислие, устойчивост/преходност, конструкция/деструкция, дух/материя.

Общото визуално впечатление е подплатено с деликатно и разнообразно разигран геометризъм на композиционната организация на предметната среда, с разграфяването и насищането със знаци (цифри, букви, геометрични мотиви) на отделните клетки на цялото. В същото време търсеният на моменти брутализъм на физическото, предметно-осезаемо присъствие на обекта, неговата „безусловност“ са съчетани с илюзорни и илюзионистични ефекти както по отношение на сложно пресичащите се пространствени планове, така и на играта на плоскости и „многостени“, които в крайна сметка изграждат един своеобразен пластически суперребус.

Напрежението между непосредствената материална предметност и подмолно присъстващата концептуална подоснова на цялостната инсталация, която, разбира се, при такъв интелигентен художник не се афишира в демонстративни жестове или в натрапчиво авторско високомерие, а тече, така да се каже, успоредно с визуалното въздействие, разчита се на едно по-фино равнище на възприемане. Налице е своеобразна

игра между ready-made и индивидуално изваяни експресивни „късове“, обработени от художника форми.

Тази търсена двусмислица поражда внушения, изтъкани от ирония, самоирония и абсурдизъм.

Въпреки впечатляващата пространствена композиционна „тоталност“ на тази своеобразна инсталация в изложбата преобладава минорният тон. Няма никаква „дидактика“, няма „послания“ или поучения. Общият ефект граничи със своего рода минимализъм, който обаче свидетелства за зрял синтез, за своеобразна равносметка на един вътрешно богат, изключително наситен и осмислен творчески път в изкуството.

+++

текст на Пламена Димитрова-Рачева

Изложбата на Йордан Кисьов „Живопис“ можем да определим като арт инсталация, която е изградена с класическите средства на кавалетната живопис в стила на оп арта. Това е авторски проект, замислен от художника специално за пространството на изложбения салон „Райко Алексиев“ и осъществен на етапи в последните девет години. Той се вгражда органично в интериора му, с изцяло геометричните структурни форми от квадрати, правоъгълници, кубове. Те се визуализират в илюзорни стени, прозорци, шкафове с картотеки, складирани за експорт, спускащи се и стоящи контейнери, отворени дървени каси, разглобени като танграми. Илюзията за тримерност, за автентичност е допълнена с използване на цифрови обозначения, етикети за пратката и изпращача, малки текстове, идентифициращи автора, но не и получател на пратката.

Концепцията на изложбата е изградена на принципа на метафора, на пренасяне на смисъла на образи и понятия във визуалните живописни обекти, които имат чисто символно значение. Този похват на съпоставка на две реалности Аристотел назовава скрито сравнение на принципа на аналогията. В структурата на арт инсталацията на Йордан Кисьов е кодиран автобиографичен разказ, изцяло изграден посредством приблизителните и приближаващите се образи в изображение и слово. Например картината „Автопортрет“ е размисъл за живота на твореца чрез поезията на Норвид:

гориш, не знаеш дали
тъй ставаш волен,
или загубваш всичко на света...

Това е картина, която винаги присъства в изложбите му. „Прозорци“ е серия от три творби, символизиращи срещата с времената в живота на човека. „Малка картотека“, „3 в 1“, „Проби от Третата планета“ носят идеята за мястото на човек, което му се отрежда, като произход, принос и наследство. „Дом 133“ е символ на личното пространство, то е там, в сглобката на елементите, които изграждат цялото със стена, врата и прозорец.

Образът на градеж е закодиран в „074“, „Триптих 081753 4...“, „Структури 1, 2, 3“ . Той е изведен от духовното към сетивното в мащабна композиция „Конструкция контейнери”, представляваща пирамидален обект с два елемента извън него във въздух и земя. Не мога да си представя по-чиста метафора от пирамидата за творческия път – започващ с широката основа на множество идеи и с годините виждаме как тя израства в кристалната структура на една зряла индивидуалност.
Илюзорно попадаме в пространство, в което са складирани каси, контейнери, но няма картини, картините са самите те. Усещаме обемите им, конструкциите им, материалите, от които са направени, но това не е картината, а очакването за нея. В един момент разбираме, че нямаме нужда от картина, откриваме, че от плоскостта в пространството навлизат пластично големите кубични обеми на въображаемите контейнери и каси. Всичко, което виждаме, е чиста оптична илюзия в черно-бяло, тя е в усещането за предметност и материалност, но е живопис. Цветовете се проявяват в определени детайли и носят някаква атрибуция – лента с надпис, етикет, номер върху обекта и пр.

В играта с пространствени материални конструкции, в структуриране и деструктуриране на формите като в „Танграм“ има от онова чисто докосване до потока на промените. Извън играта, в нищото на „дзен“ пространството, духовно извисените творчески личности могат да открият своите прозрения. Защото илюзията Живот е илюзия за материалната форма. Това е илюзия за възможното чрез изкуството пътуване от собствения ни свят към света на другите, пътуване във времето и извън него. В композиция от моливи за рисуване е кодирана идеята за безсмъртието на творчеството. Изобразени като хипербола, те се преобразяват в космичните символи на светлината – обелиските.

И когато целият този свят на художника премине през сетивата и въображението ни, ние усещаме, че там, в изкуството,

живописните обекти и конструкции на Йордан Кисьов са се превърнали от образи в слово-откровение,

което ни разкрива житейската и творческата му мъдрост и силния дух.

Тази изложба, скромно назована „Живопис“, е енигматична, нестандартна в класическото понятие за това изкуство, отличаваща се с концептуална сложност, и според нас е достойна част от въображаемия музей на съвременното изкуство в България. Там твореца има своето значимо място в модерността на българската визуална култура още от 80-те години на XX в., т.е. от десетилетия насам. А ние и в бъдеще ще очакваме от него още много големи пратки с картини, за да ни изненадва и да се радваме на прекрасното му изкуство.