12 – 28 февруари 2020
галерия „Сезони“, София

Преди години имах шанса да представя своя изложба в галерия „Сезони“. Благодаря на Маргарита Видралска за доброто сътрудничество оттогава и за възможността в това пространство да организираме и изложбата на един интересен и почти непознат на софийската публика автор от Варна.

Между любимите ми цитати има два, които бях поставил в залата наред с творбите в онази моя изложба от ноември 2014 година. Припомням ги, защото ми звучат в унисон и с произведенията, експонирани от Бранимир Антонов в „Изложба 6“, която се откри на 12 февруари 2020.
 
Художественото произведение се състои от два елемента – вътрешен и външен. Вътрешният елемент сам по себе си е вълнението в душата на художника. Това вълнение има способността да предизвиква ответно по същността си вълнение в душата на зрителя. Доколкото душата е свързана с тялото, тя може като правило да получи вибрация само чрез посредничеството на чувствата. По този начин чувството представлява мост от нематериалното към материалното (художникът) и от материалното към нематериалното (зрителят). Вълнение – чувство – работа – чувство – вълнение.
Василий Кандински
 
Нищо видимо не може да бъде разбрано само чрез зрителното сетиво освен светлината и цветовете.
Алхазен

Колкото и привидно пестеливи да са, именно светлината и цветовете са основните изразни средства в творбите на Бранимир Антонов. А може би точно на тяхната сдържаност се дължи и силното им излъчване (поне за мен). Тяхната премерена, синтезирана, минималистична звучност е своеобразен зрителен Ambient и ни завладява с характерните за ембиънт музиката „атмосферни“, визуално-асоциативни и медитативни стойности. Въздействат ни с особеността на своята абстрахираност и ненатрапчивост.

„Изложба 6“ в галерия „Сезони“ е втората самостоятелна изложба на Бранимир Антонов в София. През 2017 година мнозина столичани видяха на „Шипка“ 6 и неговото първо по-цялостно представяне в „Изложба 5“. Специално внимание на изложбата тогава обърна и критикът Борис Климентиев, който публикува текст в бюлетина на СБХ.

И днес Бранимир Антонов ни поднася и в кратък текст идеите си, а

думите му изясняват концепцията, но и обвиват в тайнство образността на неговите произведения.

А най-общо, това, което съзираме в тези премерено аранжирани няколко по-обемни живописни платна и в другите ансамблово групирани монохромни полиптихи, е не само доминантата на минималистичния изказ и абсолютния усет за абстракция, но и едно дълбоко разбиране на абстрактното.

В текста на Антонов преобърнатата в изречения визуална философия на живописта излиза от орбитата на своята особена безсловесна изразност. Изричането ù, споделянето ù чрез езика и словото, отнасят смисъла ù вън от сферата на зрителното възприятие, като му придават нова абстрактна стойност. Думите на Бранимир сякаш се задъхват, често съпроводени от дълги паузи и многоточия. Не знам колко са му нужни те, доколко са съзнателни и какъв е скритият им смисъл, но в желанието да намеря за себе си форма за запълването им, след пречупения през повърхността на картините поглед към текста между редовете прочитам онова, което Бранимир умишлено не назовава и което блика от живописната плът на всяка негова визуална творба.

Значението на понятието абстракция идва от латинската дума abstractio, производна от abstrahere – „извличам“, „изваждам“. Това е и първата дума, с която започва „Речник по естетика и философия на изкуството“ на Жак Моризо и Роже Пуиве. Там тя е определена като общо понятие в изкуствознанието и естетиката, обозначаващо произведения, които не изобразяват външния свят, а са замислени като вътрешен строеж на отношенията между форми и цветове. Пак там по разсъжденията на Жорж Рок абстракцията е важно философско понятие, доколкото общите идеи или понятия често се възприемат като резултат от абстрахиране. Абстракцията често се използва като синоним на други термини като абстрактно изкуство, нефигуративно изкуство, без те да са равнозначни. Широкият смисъл на понятието абстрактно изкуство обхваща всички абстрактни произведения, включително и онези, които са създадени чрез абстрахиране от природата и понякога още намекват за нея. Изчистването на отношенията между идеята за абстракция и нефигуративността е актуален въпрос. От друга страна, идеята за абстракция не бива да се отъждествява прибързано с идеята за нефигуративност. Двусмислената и двойна роля на термина абстракция – описателна и оценъчна, е свързана както с обозначаването на процес, така и с назоваването на течение в изкуството. Кореспондира ли всичко това с думите на Бранимир Антонов: ...и воден от непреодолимия си интерес към недефинираните ситуации, се потапям отново в моята „невероятна зона на възможности“, надявайки се магията да обземе не само мен, и да вкарам и вас в собствената си траектория...
В своята живопис, както и в дигитално генерираните изображения от серията полиптихи, носещи характера и качествата на живопис, Бранимир Антонов постига визуалното усещане за пространство и дълбочина. В спецификата на техниките му при наслагването на редица колоритни слоеве на пръв поглед сякаш няма определена логика. Все пак инспирациите, първоизточниците на творческите вълнения са осезаеми. Съществуването на образи, едва доловими на повърхността или загатнати в илюзорната дълбочина на пластовете през двуизмерния отрязък, е колкото имагинерно, толкова и истинско.

Конкретно за настоящото свое представяне Бранимир споделя: В тази изложба се фокусирам върху стълбата. Веднага ще се забележи, че не символиката на обекта ангажира вниманието ми. Затова и идеята за стълба минава през експозицията само като намек – на места се долавя като далечна асоциация, на други направо се губи, а където се вижда, не се уточнява накъде води – нагоре или надолу. Затова пък изцяло се отдавам на преобразуването, на деформацията, на естетизацията, играта с формата, която непрекъснато те вкарва във водовъртежа на въображението… промяната… вечната промяна, създаваща алтернативи и движение.

В аурата на представените тук творби усещането за условния първообраз на абстрактно изведените нови пространствени реалности, идеята за стълба, или за стъпаловидно придвижване, би могла да се усети в дълбочината, в илюзията за трето измерение, в пробива на пространството.
В „Неразказаната абстракция“ Станислав Памукчиев и Петер Цанев концептуализират универсалните тематични категории с основополагащо значение за развитието на абстрактното изкуство. Една от тях абстракция на празните структури и пространства, съдържаща работа с категориите „пустота“ и „празнота“ е съотносима с търсенията на Бранимир Антонов. Формулировката за технологична абстракция, включваща идеята за нулираната реалност, е близка до авторските интерпретации в дигитално генерираните му цикли.

Бранимир Антонов не назовава изложбите си, както не назовава и работите си, а ги номерира. Всяка нова творба е етап от един процес на търсене и навлизане в себе си. И в настоящата изложба той представя творби в характерната за него техника. Нанасяйки прозрачни слоеве от един и същ цвят, но с различна текстура, художникът споделя процеса на търсене, като постига оптичен, но и физически, обемен ефект. Зрителят открива предишните форми на детайла в дълбочината на слоевете, миналото става достъпно в момента на наблюдение.

Критикът Борис Климентиев постави оценка Отличен 6 на предишната изложба на Бранимир Антонов. Тогава той написа: Слава богу, все още съществуват такива личности у нас, погълнати изцяло от каузата си, незасегнати, игнорирали домораслата ни конюнктура и абсурден художествен пазар и тъкмо поради това способни да създават и развиват изкуство, чиято същност и величина е измерима с международните стандарти… Живописта на Бранимир Антонов е красноречив пример как иновативната технология и изобретателността на автора откриват необятен простор за фантазията и художественото въображение! Нещо повече – сочат безкрайните възможности на информалното изкуство, недостижими за каквито и да било технически чудеса на настоящето и бъдещето, тъй като са плод на човешките вълнения, страсти и емоции, т.е. феноменалната ирационална природа на човешкия вид!

Да се надяваме, че след „Изложба 6“ в галерия „Сезони“ за творец като Бранимир Антонов ще се открият и други хоризонти, ще се отворят нови дълбочини и пространства за поредни търсения и успехи.