21 юни – 9 юли 2018
галерия „Академия“

Изложбата „Проф. Андрей Даниел и ученици“ в галерия „Академия“ е третата, финална част от цикъла експозиции, показани в София. Събитието е част от проекта „Учители и ученици в изобразителното изкуство“ на фондация „Въпреки“.

Визуалният диалог поставя въпроси за измерението на приемствеността и същността на уроците през призмата на комуникацията учител – ученик. Животът е броеница и всяка брънка от него се дефинира чрез другите или въпреки тях. Процесът на обмен е двустранен, често многоаспектен.

Трепка Петкова / от изложбата

Контактът на Андрей Даниел с неговите студенти и колеги е взаимообогатяване, своеобразен съвместен път. Андрей Даниел не е точно учител. Поне не в класическия смисъл на понятието, тъй като не поучава, не критикува, не порицава, не предлага готови решения и заучени подходи...

Склонен да се вгледа в индивидуалното, вместо да афишира тривиалното и стереотипното,

професорът предпочита да даде съвет, да протегне ръка на човека отсреща, като подхвърли вариация на идея или провокира асоциация. Той е по-скоро духовен водач, който цели формиране на възглед у своите възпитаници и изграждане на собствен мироглед за стойностите в изкуството. Напътствията му се помнят, подкрепата му се усеща, а контактът с неговата мъдрост оставя ярки следи в съзнанието. Истинският учител е не този, които ти проправя пътя, а този, който ти помага да откриеш своя.

Факт е, че всички, които са преминали през школата на Андрей Даниел, са разпознаваеми. Без да бъдат обезличени, тъкмо напротив – те са ярко и експресивно индивидуализирани. Творбите им носят особен отпечатък, който в най-висшата си форма е трансформиран във възглед.
Ето как спецификата на уроците на Андрей Даниел се оглежда в творбите на неговите възпитаници:
Картината като моментна снимка със статут на преживян миг, спотаил ескизно уловена изразителност, откриваме в платното „Редукция-поле“ на Мая Стойкова.

Животът е пъстър и сюжетите дебнат отвсякъде. Почерпен от реалността, но изведен до смислово и символно обобщение, „Маскарад“ от Екатерина Раденкова е визуален маркер за съпоставката на временното и непреходното.
Андрей Даниел се взира в живота около себе си с удивителен пиетет към дълбочината на детайла. Своеобразна аналогия се открива в „Сър Ланселот“ от Мирослав Миронов.
Ярката експресия, но перифразирана в болезнена сетивност, улавяме в „Съветът на Драконите“ от Константин Костов. Предметно и метафорачно, реално и ирационално са поднесени синхронно и осезаемо.

Жизненост и пълнота на преживяването, типични за Андрей Даниел, но съотнесени към полуабстрактна изразност, бликат от картината „Без заглавие“ на Александър Петков. Познат с пределно веществени, смислово уплътнени композиции, Петков трасира нов път, като изследва границите на образността, без да забравя нагласата си.

Визуалният маркер за съпоставка на вечно и преходно натрапчиво напомня за присъствието си в „Да и не“ на Деян Енев. Ясно, провокативно и знаково, той заявява позиция, в която съжителстват контраст, дисонанс и виртуозно владеене на формата.

Животът е шарен, непредсказуем и абсурдно възможен. В това ни кара да вярваме и Андрей Даниел. Тази позиция е интересно трансформирана чрез изместване от плоскостта към обекта в „Маслена боя“ от Елена Калудова. Пулсиращата емоция, разнообразните изразни средства показват пиетет към експеримента и преодоляната граница на триизмерното.

Андрей Даниел създава натюрморти-състояния. Не просто натюрморт, а наситено със смисли, фрагментарно късче живот е уловено и в „Прозорецът на двамата мъже“ от Стела Калоянчева. Репортажното кадриране отмерено си партнира със

семантичната дълбочина на преживяването.

Експозицията в галерия „Академия“ показва как през десетилетията Андрей Даниел се вслушва във виждането на своите възпитаници, прониква в дълбочината на техните споделени идеи и ги провокира да вървят по своя траектория, защото най-сигурният начин да намериш пътя си е да тръгнеш по него. Без страх. Именно това професорът напомня на своите последователи – да открият свободата и да я уплътнят със собствен смисъл.