12 – 29 февруари 2024
галерия „Стубел“, София
През последните години Маня Вапцарова не се страхува да се впуска в опити и експерименти с различни техники и средства, върви в различни посоки на рисуването, като полето на изразяване в произведенията ѝ се разширява с всеки изминал ден.
Експозицията „Хроники на съзерцанието“ представя няколко серии от произведения в различни техники и формати. Между тях прави впечатление голямоформатна работа, изложена на една от централните стени на галерията. Тя е фрагментирана на отделни тесни парчета, спускащи се във вертикала. Основен елемент в композицията са изображения на очи, разполагащи се в полето на хоризонталата и като че ли движещи се и трептящи едно до друго. Работата е изпълнена в смесена техника, като под и над основния елемент се спускат динамични, същевременно плавно преплитащи се структури, които още по-силно привличат вниманието към деликатния обект на наблюдаващото око. То е сякаш окото на всеки един зрител, което надниква, наблюдава, отбелязва, запомня и измисля хрониките на настоящото време.
В други работи от изложбата можем да проследим подобни смесени техники, свободно интерпретиращи темата за движението в настоящето, за тихото вглеждане, за реакцията към всичко драматично, случващо се около нас. Една от ярките работи, подобна като формат, е изработена от оригиналните метални плочи, които са използвани при правенето на суха игла. Нарязани на дълги ленти, те се ритмуват с дигиталните изображения на същите тези вече отпечатани сухи игли. В тази работа може да бъде усетено прибягването през момента, самото изтичащо време, фрагментирано и фрагментиращо момента. Металът се намесва като особен материален отпечатък от нещо имагинерно, каквото е времето и минаващата през него отразена светлина. Човешките фигури са разложени в пространството на композицията и
съществуват само в безвремието на момента. Един красив парадокс.
Тази работа, както и другите от представянето на Маня Вапцарова, носи особената деликатност на възприятието на автора, съчетана със силна чувствителност и порив за непосредствена реакция на света около нас.
Графичните листове, включващи растителни и архитектонични елементи, носят силен драматизъм; в тях експресията, дълбочината и остротата на жеста са усилени и като че ли оголени до голяма степен. Те са и най-ярката реакция на болка, възмущение и несъгласие с темите на деня. Цветята са мрачни, счупени, недостигащи до светлината, а частите от архитектура, провиждани между бурната растителност, имат характер на руини, на отдавна забравени битности.
Ярко впечатление правят две серии от графики с абстрактен характер. В тях основен момент е жестът, начинът, по който следата на ръката създава обем и пространство. Много характерно за Маня Вапцарова в последните ѝ работи е използването на различни като мащаб образни сюжети. Това се открива и в тези серии, като в тях тя редува идеята за широка, почти огромна линия – следа, с дребни, изящни и фини линии, описващи сакралното, тихото, деликатното. Графиките от тези поредици предлагат визуален разказ както от дистанция, в целостта на една голяма графична група, така и като отделни, по-малки изображения. В една от сериите присъства по-активно цвят, който я отделя от другите работи в „Хроники на съзерцанието“.
Маня Вапцарова / Към II, 2017
Него, цвета, можем да открием и в една от най-любопитните части от експозицията – серия от арт книги, обединена от водещото заглавие на изложбата. Всяка книга е оригинална, отделно произведение, различно от останалите, същевременно част от дългата история на разказа в изложбата. В книгите се появява текст, той се структурира в отделни фрази и много прилича на кратки напомняния или бързо преминали мисли. Мислите и поривите на автора се усещат и в прозирните листове на книгите, които, разгръщани, предлагат наслагвания на образите през предишна или следваща страница. Всяка от книгите е изработена ръчно и е уникална. Те са като малки парчета от творческия свят на Маня Вапцарова, които могат да присъстват в книжния свят на библиотеките ни, на нашите лични светове.
Съвсем естествено и напълно очаквано Маня Вапцарова си служи свободно с дигитални средства и в една от най-любопитните си работи превръща графичното изображение във времева композиция. В изложбата тя представя видео, кратък филм, в който линия и форма се движат и трептят в пространството, реагиращи на звука. Пространството в тази работа се променя танцуващо и сътворяващо нови и нови образи. Лиричната същност на филма допълва усещането за една красива и тиха чувствителност, бушуваща на моменти и изразявана в различните територии за образното. Всяка показана работа в изложбата развива идеите и разнообразните търсения на автора, носи свое собствено звучене, а същевременно допълва и вибрира заедно с другите работи от експозицията.
В „Хроники на съзерцанието“ Маня Вапцарова показва многоликата същност на един свободен, силно чувствителен, модерен художник.
Розина Макавеева
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 01/ 2024, с. 38
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
