галерия „Сердика“, София
19 април – 10 май 2023

В изложбата „Хералдични рисунки“ на доц. д-р Стоян Дечев са включени над 80 рисунки, представящи свободни интерпретации на хералдичната образност в контекста на традиционните и съвременните обществени и личностни взаимоотношения. Многопосочните търсения в съдържанието и формата често са преплетени с хумора, иронията и сатирата.

Когато Стоян ме покани да кажа няколко думи на откриването на изложбата му, бях повече от изненадан. Не съм получавал такава покана и това е естествено. Обикновено това е работа на изкуствовед, теоретик или поне човек на словото. Знае се, че рядко художниците имат дар-слово. Какво да се прави, надарени или не, всички се учим. Щом Стоян бе поел този риск, поех го и аз.

Някога, във времето на моята, а и неговата младост (познаваме се и сме приятели от времето, когато бяхме студенти), за пръв път се срещнах с хералдиката по повод един конкурс за герб. В моя бранш нямаше много специалисти в тази сфера. Затова отидох при професор Любомир Прахов – знаех, че е един от посветените в тази наука. Той ме прие, сякаш му бях близък приятел, извади куп албуми, показа ми и ми обясни каквото го питах. Но веднага разбрах, че тази работа не е проста и изисква да ѝ посветиш много време на изучаване и практика. Стана ми ясно, че тя отразява едно друго, отминало време, че разчитането на използваните от нея символи предполага предварителна конвенция за тяхното значение. Въпреки че тогава участвах във въпросния конкурс, като се замисля, така и не навлязох истински в дълбочините на хералдиката. За разлика от мен, Стоян го е направил, но повече ме впечатлява, че е успял да излезе невредим. Той не само че не се е удавил, което би било един логичен резултат, но е успял геройски да извади оттам чудесен улов. Извадил е

образи, мотиви, отношение, чувство за ред и елегантност, които е използвал за свои цели,

адекватни на нашето време. И ето – стоим в едно пространство, изпълнено с въображение, с носталгия, с усмивки, с предизвикателства. Рисунките на Стоян съдържат всичко това и повече... Като съвременен артист, въпреки своята носталгия към времената на яснота и ред, Стоян е осъзнал утопичността на този порив и с интелигентност и чувство за хумор, по един постмодернистичен начин е извлякъл само това, което му е нужно, за да се изрази. Въздействието на неговите рисунки произтича не само и не главно от символи и предварително заложени значения, които са в основите на хералдиката, а от самите извори на „художническото“. Това са базисните визуални средства за изразяване в двуизмерното пространство на изобразителното поле – линията, петното, светлосянката, пропорциите, композицията. Те имат силата да въздействат на много по-дълбоко ниво от онова, на което с рационална хладина кодираме и декодираме определена информация. За мен това е истинската сила на художника – да достигне тези дълбочини и да работи там, където общуването е възможно заради универсалната ни природа. От друга страна, рисунките пред нас са направени с такава лекота и непосредственост, че не оставят и намек за усилие. Трябва обаче да сме наясно – усещането, че всичко е като едно щракване с пръсти, е заблуждаващо. Само художникът знае колко дълъг и изморителен е пътят до свободата да „танцуваш в полето“, но това си е негова работа. За нас остава да се порадваме на красотата на този танц.

А ето как пояснява работите си и самият автор:

„Хералдиката е една стройна идея за езика на символите и визуална комуникация чрез тях, чието значение и функции не са вече актуални в съвременния свят, но нейният визуален системен, знаков език и порядък болезнено ни липсва. Рисунките от изложбата напомнят част от тези ценности, но по-свободно осмислени и пресъздадени.

Макар и не ортодоксално хералдични, рисунките от изложбата интерпретират хералдични фигури – лъв, орел, мечка, бича глава, дракони… Някои от тях са в стилистиката на възрожденското изкуство, други са изчистени до знаци в духа на графичния дизайн или са плод на авторско въображение.
В образната система на хералдиката всяка фигура, цвят, посока, място… са подчинени на конкретни изисквания и означават точно определено нещо. Нейните идейно-художествени изразни средства са символът, алегорията, метафората… Не изцяло, но част от тези принципи и похвати се съдържат в рисунките от изложбата. Там те се родеят с баснята, народната мъдрост, хумора, сатирата…“.

Пенчо Добрев

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03/ 2023, с. 16
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: