Снежина Бисерова / Книга
9 – 29 юли 2019 г.
галерия „Сан Стефано“, София
В серията „Градски стени“ Снежина Бисерова развива оригинална интерпретация на една от глобалните теми в съвременните визуално-пластични изкуства. Става дума за персонален вариант на т.нар. Археология на паметта. Това е тема, която занимава редица художници в края на ХХ и в началото на ХХI в.
Тази тема при нашата художничка се изразява в търсенето и намирането на специфичен модус на съчетание между „естествените“ следи, които неумолимо изтичащото време оставя в урбанистичното пространство, във „втората природа“, съставляваща ежедневния фон и „производствената среда“ на собственото ни съществуване, и, от друга страна, човешките намеси в нея, които са неизменна част от социалната антропология, разбирана и като наука, и като практика. Със средствата на дигиталните технологични способи
авторката изгражда своеобразни палимпсести,
при които традиционните изразни елементи на езика на графичното изкуство – линия, щрих, петно, в повечето случаи са заменени от тонални съпоставки, от различни пространствени и фактурни градации, които по своите характеристики се доближават до чисто живописния принцип на изграждане на формата, редуциран, естествено, до монохромния изказ на черно-бялото.
Сложните знакови конфигурации, включващи на моменти буквени и цифрови елементи, фигуративни мотиви и абстрактни форми, се разполагат концентрирано в рамките на листа, като се стремят да създадат усещането на наситена и визуално уплътнена смислова среда. От подобна амалгама се пораждат специфични, бих ги нарекъл стерео-пластически ефекти, които съдържат множество символни и асоциативни препратки и същевременно впечатляват с динамиката на възможните перцептивни вариации.
Върху обичайните образни параметри на графиката се наслагват и внушенията на авторската фотография, която служи за основа на представените произведения. Така механичното и ръкотворното се комбинират в многобройни, различни по характер съчетания, които обаче в крайна сметка се фокусират в една точка, определяща водещото смислово и образно послание на серията – конфликтът между фиксираната статика на момента, опредметена в материята на визуално-пластическите изкуства (поради самата същина на тяхната специфика) и процесуално протичащото време, което тези изкуства, пак поради своите родови особености, не са в състояние по никакъв начин да реализират (за разлика например от поезията и музиката). Остава ни в такъв случай да се доверим на интуицията си и на бездънните способности на нашата памет...