1 – 15 септември 2020
СБХ, „Шипка“ 6, зала 1C

Пътуването по непознати места е изключително преживяване, което придава добавена стойност на човешкия живот. То е не само странстване, но и преодоляване на препятствия, опознаване на себе си.
Пътуването е заложено и като концепция в новата изложба „FLUX3“ на Еслица Попова. Тя е резултат от странстванията на авторката по различни места, както казва самата тя: „минаването по мостове и пътища и сблъскването с огради“. Затова и произведенията в нея са толкова разнолики – защото те отразяват впечатления от места, хора, срещнати по пътя, запечатани размисли и спомени.

Творбите коментират проблема за границите: физическите граници, които се преодоляват с пътуване, но и тези на подсъзнателно, психологично ниво. Границите, които не съществуват за свободния човек, за този, когото не го е страх да изследва нови места, да достигне до своите собствени предели, да се предизвиква.

Изложбата е подредена така, че да създава усещането за преминаване през различни места. В преддверието ни посреща висяща инсталация от плетени на една кука спирали, дело на майката на авторката. Стените в залата буквално са облечени с картини с различни сюжети – огради и ограничения в четирите посоки на света съставят една своеобразна панорама на преживяното. Авторката назовава това произведение „Оградата“, защото то отразява пейзажи от хълмистата южна граница на Европа (нашата граница с Турция). Тя самата е минала с колелото си край огражднието, в близост до морския бряг.
„Широтата на хълмистия пейзаж балансира размаха на нашата глупост. Човешкото произведение „ограда“ е дълго, лъскаво и не е част от пейзажа. То е поредно доказателство за безпомощност. Тази ограда никого не спира, само къса кадифените бляскави крилца на случайно минаващи непредпазливи пеперуди“, казва тя. Разказът е допълнен от различни обекти – антропоморфни фигури, още плетени спирали, надписи, анимационно видео...

Изложбата поставя сложния въпрос за мигрантите, за вечното пътуване,

местене и невъзможността да се чувстваш някъде у дома. Тази тема не е чужда на Еслица, самата тя, освен че много пътува, е живяла дълги години на карибския остров Сен Мартен. От там тя взима и този неподражаем южен колорит в творбите си, които само някой живял по тези места може да пресъздаде.
Авторката посвещава изложбата на Матей Преображенски, съратник на Левски, наречен Миткалото заради безбройните му будителски скитания из България във време на пробуждане, на драматични промени и отхвърляне на ограниченията.