СБХ :: Фестивалът на съвременната керамика в социалните измерения на културата

СБХ – Шипка 6, зала 2А
25 април – 12 май 2023

Фестивалът на съвременната българска керамика се провежда за шести път. В него участват 44 автори. Както всеки път досега, той включва и почетни участия на изтъкнати български художници керамици от различни поколения. През тази година са представени проф. Ивана Енева и Иван Кънчев, може би най-яркият представител на новата генерация артисти керамици.
Очертан като желана професионална трибуна за споделяне на артистични визии,

Фестивалът е сред онези културни иновации, които досягат и изявяват същностни социокултурни процеси.

Защото в полето на неговите интервенции с еднаква сила стои въпросът за небето и земята, т.е. за равновесието, а защо не и борбата между силата на духа и обаянието на материалността. Какво по-голямо сцепление между тези два полюса от керамиката, която побира помежду им невъобразими образни и изразни възможности.
Ще си послужа с примери от тазгодишната фестивална изложба, за да очертая най-важните тенденции в авторските търсения и чрез по-общите им характеристики да потвърдя едно свое убеждение: че наблюдаваните в произведенията прояви на фантазия, страст и талант, на пластическо можене, артистичен усет и качествено технологично мислене не са мимолетни изблици или случайно постигнати ефекти, а трайно състояние на една силно енергизирана, приведена в движение професионална и артистична общност. Вероятно това интуитивно усещано заразително състояние на духовете подхранва и възобновения зрителски интерес към артистичното поле на керамиката.

Сред очертаните в изложбата посоки интригуваща е например иносказателността, проявена в настройки към „митологичното“, т.е. в преосмислянето на напластената човешка мисъл, вярвания и опитности през призмата на съвременните усещания и интерпретации. Развити в полето на широко схващана символно-асоциативна иносказателност, работите на Даян Грант, Елена Виденова-Сое, Наталия Корчемкина, Паола Орланди, Милен Каменов, Яне Гаджев намират убедителни пластически подходи и (в някои случаи неочаквани) образни решения за въплъщаването ѝ. Сходни примери на съдържателно пречупване, макар отместено по-скоро към етновнушения, определя работите и на Вяра Савова, Йоана Кемилева, Данчо Йовчев, Миленка Златинова, Захари Иванов.
В момента като че ли най-резултатно е артистичното изразяване посредством обръщането към образни метафори, олицетворения, символно-асоциативни внушения, персонификации и алюзии. Тяхната относителна определеност, дори „разтегливост“, позволява прехвърляне с лекота на границите между вид и жанр, между поетика и прагматика, между декоративно/техническо и съдържателно.
Разнородна и до голяма степен определяща фестивалната изложба е платформата на цяла група художници, чиито интереси гравитират именно около подобни силно нюансирани метафорични и символно-асоциативни тълкувания на форми и съдържания (Лилия Колева-Бърдарова, Инна Рогова, Женя Адамова, Мария Дянкова). Част от тази проблематика докосва и екологични внушения (Кристина Попова, Ягодинка Лазарова, Силвия Чанева, Яна Каишева, Боряна Дянкова).
В същата посока е очертана още една силна група артисти, чиито творби са създадени колкото в традициите на приложимостта (като предмети за употреба), толкова са и тяхно отрицание. Изглежда, за тях запазването на приложимостта е по-скоро със статут на свещенодейство, отколкото прагматична реалност. Техните пластики, макар често с форма на съдове, са по-скоро спомени за съкровено притежание или представа за духовно общуване чрез посредничество на предмети. Артистичните опуси на тази група художници, най-вече жени керамици, докосват най-нежните и поетични струни във възприемането на керамиката като част от природата и всемира (Мария Вълчева, Мария Йованович, Айя Димитрова, Мирела Пенкова, Росица Шидерова, Ива Иванова, Светлозар Петков).

Силно е присъствието в изложбата на още една група артисти, чиито работи последователно защитават конструктивно-пластическите начала. Интересно е, че в противовес на предишната тази група е повече „мъжка“ – Иван Костов (получил тазгодишната награда на изложбата), Коста Данев, Росица Трендафилова, Момчил Цветков. Към нея гравитират и художници, чиито работи въплъщават търсенето на чиста пластика, необременена с теми, наративи, изображения или хипотетична приложимост (Димитър Николаев, Момчил Мирчев). Освен че сама по себе си цялата тази група произведения са отлично защитени авторски, пластически и технологично, те успешно играят и пространствена роля на репери за изложбата.
Последна (но не по значение) оставих да спомена сравнително малка група художници, които са направили социалния критицизъм основа на своите работи (Данаил Николов, Борислав Стоянов, Анна Петрова). Макар сравнително периферна за изложбата и удостоявана с внимание само от малцина художници, тази тенденция има потенциал, напомняйки за все още недокрай разкрити възможности на керамиката.
Животът и успехът на тазгодишната и бъдещите фестивални изложби на съвременна керамика обаче не е гарантиран само от самонастройките и ентусиазма на художниците керамици. До голяма степен зависи и от обществения резонанс спрямо техните усилия. Припомняйки си обичайни откривания на наши изложби, виждам, че те са повод периодично да поддържаме колегиалното общуване, но не успяват да преодолеят дистанциите до социалната среда, нито да извикат особен медиен интерес, обсебен от мимолетност сред всеобщото надвикване. Така се разпиляват качествени творчески усилия и се отклонява колосална обществена енергия.
На пръв поглед дигиталната култура променя тази ситуация. От любопитство се върнах във Фейсбук назад, към началото на Фестивала преди шест години. И преглеждайки стотиците виртуално кумулирани фантомни образи на керамика, си задавах въпроса колко от тях вече са напуснали ателиетата на своите автори и са заживели своя собствен живот, т.е. поели са пътя към естествената си среда – някъде сред хората. И колко жалко, че техните образи – разпръснати, безименни, безвременни, са останали да живеят само в мимолетната дигитална памет на интернет.