4 – 27 септември 2019 г.
галерия „Райко Алексиев“, София

Фестивалът на съвременната българска керамика (ФБК) се организира всяка година. Началото на есента и възраждането на изложбения живот в столицата започват с внасянето на керамиките на не по-малко от 30-40 художници от различни поколения в залите на галерия „Райко Алексиев“. Куратор на изложбата тази година е Елена Виденова, секретар на секция „Керамика“ в СБХ.

За почетен гост на изложбата по повод 80 години от рождението ѝ е поканена Антонина Конзова. Художничката е родена на 31 юли 1939 г. в Казанлък. Тя също като много от утвърдените автори в областта на керамиката от това поколение е учила при проф. Венко Колев в Националната худжествена академия. Нейното творчество е приносно по отношение развитието на керамиката у нас. Представяна е в голяма част от общите художествени изложби, посветени на керамиката – в предходни издания на Фестивала на съвременната керамика, в изложбата „Приложно. Декоративно. Изящно“ в Националната галерия през 2004 г. и много други. Произведения на Антонина Конзова са притежание на големи художествени галерии у нас, нейни творби са част от декоративното оформление на Националния дворец на културата.
Представянето на Антонина Конзова е в началото на експозицията. Творбите „Родопска сватба“, „Козя пътека“, „Орел“, „Малко дяволче“, „Колона“, „Стадо кози“ и „Кушия“ ни потапят в света на народното изкуство и традициите.

Във ФБК тази година участват 39 автори. Те представят всички съвременни тенденции в развитието на керамиката в България през последните десетилетия. В изложбата присъстват произведения, които се връщат към традициите на керамичните съдове и пана, има творби, които могат да бъдат определени като абстрактни, други – като концептуални. В съвременната керамика, както и в други изкуства, се наблюдава завръщане на интереса към натурата. Най-интересното в една подобна съвременна изложба е преплитането на всички тези линии и невъзможността творбите да бъдат ясно разграничени, дефинирани и обособени според определени теоретични рамки.
„Чинии 1, 2, 3“ на Георги Стойнев съчетават класически за изкуството на керамиката подход – еднакви по размер „чинии“, които се открояват със съвременен художествен език, силно въздействие посредством контраста между червено и черно. Те имат широко символно значение, което, съчетано с един от най-древните символи – кръгът, превръща тази творба в един от акцентите в изложбата.

Подхождайки към разглеждането на изложбата на този формален принцип, също така силно въздействащи са творбите на Иван Костов, озаглавени „Под знака на Куентин Тарантино „Експеримент“. В тях посетителите могат да бъдат примамени или подведени да потънат в цялата изложба, чийто огледален образ е обгърнат от плътни керамични обеми.
„Митологични образи 1“ и „Митологични образи 2“ на Милена Иванова, както личи и от заглавията, неслучайно наподобяват антични антропоморфни фигури. В случая можем да видим съвсем ясната връзка на материала, който е характерен за тях – глината, керамиката, които подобно на древните символи устояват на времето. Изграждането на обемите, декоративните рисунъци, характерни за експонатите, които могат да бъдат видени в почти всеки исторически музей по света, са пренесени в многократно увеличен мащаб и са интерпретирани по съвременен начин.

Можем да забележим още една тенденция, свързана именно с

увеличаването в мащаб при интерпретацията на дадени обекти.

Тя може да се проследи в представените от няколко от авторите произведения, които се придържат в различна степен към натуралистичното претворяване. Примери за това са творбите „Английски булдог“ на Георги Апостолов, който посредством керамиката, сравнително едри обеми и без излишни детайли успява да вдъхне живот на кучешката глава. Кураторката на изложбата е поставила до нея произведенията на Деляна Георгиева „Фосил 1“, „Фосил 2“ и „Фосил 3“. Макар да не подценявам съществуването на подобни и по-големи фосили, бих причислила и тях към споменатата тенденция. Въпреки прецизността по отношение на детайла, бих казала, че в подхода на авторката се открива нещо много важно за работата с керамика – диалог с материала. Художничката е постигнала натуралистична достоверност, усещане за материя и подобно на споменатото при описанието на творбите на Милена Иванова, тук отново бихме могли да говорим за сходство и връзка между дълговечното съхранение на вкаменелостите и сходството с глината, керамиката.

„Непредвидими форми“ и „Произход“ на Пенчо Добрев, които представляват многократно уголемени, керамични пуканки, също са пример за вече споменатата тенденция. Тези творби навярно биха могли да бъдат окачествени като натуралистични, но също така и като съвременни, концептуални. Безспорно в случая е овладяването на материала, подчиняването му на целите на художника и отсъствието на случайно получени ефекти.
Десислава Петрова „Когато морето е още в главата ти“ е пример за унищожаването на ясно разграничените понятия и преминаването на керамиката в сферата на скулптурата. Творбата представлява натуралистичен скулптурен портрет в синьo, в който се открояват множество фини детайли, миди, морски звезди.
Цикълът на Мария Вълчева „Омагьосаната земя“, от една страна, се доближава до една от най-класическите форми на керамиката – съдовете, от друга – се отдалечава от нея, като заменя традиционните за българското изкуство декоративни елементи с илюстрации. Разнообразните по форма съдове, подредени на белия постамент, разгръщат пред посетителя образите подобно на книга.

Сред най-интересните произведения в изложбата са онези, които най-общо бихме могли да определим като абстрактни. Един от най-утвърдените в областта на керамиката автори, който е и носител на наградата на фестивала тази година, е Димитър Николаев.
Въпреки богатия си опит и близо 40 години творчески път, по повод получаването на настоящата награда той споделя, че както досега, така и в бъдеще ще се стреми да се пази от собственото си его. Според него в керамиката най-важен е диалогът с материала. Художникът не бива да надделява над глината. Овладяването на материала е занаятчийство. Останалото е въображение и интуиция, игра, в която с опита художникът добива интуиция. Чрез глината художникът създава илюзия, отпечатък на впечатления, наблюдения, преживявания, които застиват посредством водата и огъня. Творбите му, включително най-абстрактните, са именно такъв отпечатък на нещо видяно, усетено, което глината му позволява не само да пренесе в материал, но и да доразвие.
Димитър Николаев е един от най-интересните съвременни художници, които живеят в столицата, вълнуват се от появата на нови паметници и скулптури в градската среда, от унищожаването на сгради паметници на културата, от провеждането на конкурси в различни области на изкуството, а не само в тази, на която самият той е посветил своята работа. Всички тези интереси, преживявания намират отражение в неговите творби и ги правят така въздействащи. Той е художник, който има отговорно и сериозно отношение към своята работа и е критичен към работата на останалите – критичен, както в добър, така и в „лош“ смисъл. Именно тази критичност, присъща на аналитичен човек като него, е още една от предпоставките да бъде толкова добър художник.